За мнозина покупката на жилище „на зелено“ е рискована. Най-голямото опасение е дали сградата ще бъде довършена. В действителност пазарът на недвижими имоти през последните две десетилетия се разви значително. На базата на опита и грешките през това време и строителите успяха да изчистят неточностите, а клиентите си изградиха нещо като „механизъм за предпазване“ от меко казано неприятности свързани с това, че са купили имот „на зелено“ или в етап на строеж. Пазарът, от своя страна, и най-вече кризата през 2008 г. успя да отсее от пазара некоректните играчи.
Днес на пазара преобладават компании, които през времето са се утвърдили. Разбира се, има и единични случаи, като този в последно време, когато строител едностранно разваля договора с клиента, на когото е продал жилите. „Повечето инвеститори и строители са изключително коректни, завършват обектите си и не прибягват към такива практики“, подчерта Александър Бочев, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ). Той припомни, че при сключването на договор, е задължително той да бъде прегледан от адвокат или от брокер. „В действителност се спестяват „едни пари“ – в случая 3% от хонорара на брокера или адвоката и се подлагаме на риска да подписваме договор, в който има клаузи, които биха били в наша вреда“, допълва той.
В договора не трябва да има неравнопоставени клаузи, не трябва да има права, които дават предимство на едната страна. Те трябва да са реципрочни – ако за едната страна има неустойки, трябва да има такива и за другата страна. Ако в договора има предвидени санкции при неизпълнение за едната страна, трябва да има същите и за другата страна.
Възниква въпроса доколко сделките с имоти са рискови? „Ако кажа, че са 100% безрискови ще подведа някой, но към момента всички предпоставки рискът да бъде минимизиран са налице“, уточнява Бочев.
На първо място строителите успяват да разпродадат произвежданата от тях продукция още „на зелено“, преди да са завършили сградите на груб строеж. Това означава, че обектите са финансирани още преди тяхното завършване. През 2008-2010 гг., след началото на финансовата криза се наблюдаваше вълна от фалити при строителните компании, но тогава условията бяха други – най-малкото нивата на лихвите по ипотечни кредити бяха около 8%, а днес са 2.5% и днес финансирането е достъпно за почти всеки. Също така е важно да отчетем и спада на цените. „Пред 2009 г. цените се сринаха с около 30%-40% в София и големите градове, докато сега цените растат и строителите могат да продават безпрепятствено и е трудно да се стигне до фалити. Разбира се, ако влагат разумно средствата си“, казва Бочев.
Днес хората купуват „на зелено“ не защото им излиза по-евтино, а защото ако желаят да купят жилище на добър етаж, изложение, разпределение, трябва да се купи „на зелено“, защото ако се купува след разрешение за ползване, клиентът или трябва да разчита на вторичен пазар или на имоти, които са останали, „но те не случайно са останали“, уточнява Бочев.
Въпросът какво ще се случи с цените на жилищата винаги е бил актуален. Що се отнася до 2025 г., то тя вероятно ще се окаже пикова откъм поскъпване на този вид имоти. „НСИ отчете за първото полугодие около 16% ръст на национално ниво, което е малко повече от средното ниво за последните няколко години, когато беше между 5% и 15%. По мои прогнози към края на текущата година вероятно ще стигне 17%-18%, отчитайки, че последното тримесечие на годината винаги е най-силно. След това вероятно 2026-2027 гг. ще наблюдаваме забавяне в темповете на покачване и вероятно ще се върнем на предходните нива около 5% до 10% поскъпване на годишна база“, заключава Бочев.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg
