Има ли еволюция в развитието на „Продължаваме промяната“, или формацията е пряко обвързана с Кирил Петков. Какво става след арестите в София и Варна… Пред ФАКТИ говори медийният експерт Диана Дамянова.
- Г-жо Дамянова, „нямате белезници за всички“ чуваме да скандират хората по улиците, но дали МВР все пак ще се опита да намери…
- Първо да призная, че „нямате белезници за всички“ е един много добър слоган.
- Да, той има смисъл, има повод и добре се получи...
- Да, артистичен е и дава заряд. След като махнем това, вече да кажем, че МВР няма желание да арестува целия български народ. Това от една страна, а от друга - целият български народ не е на улицата. Няма енергия, която да доведе до истински гражданския взрив, защото в София е ясно, а във Варна има съмнения. Когато има съмнение, че нещо не е съвсем ред в действията на тези кметове, това не може да доведе до тези протести, които виждаме в Истанбул. Там е кристално ясно, че това е политическа репресия. Но както виждаме, когато има диктатура, и това не помага.
- Какво е ясно в София?
- В София е ясно, че ръководител на партията - както и той да се казва, е дал указание на този заместник-кмет, когото нямам честа да познавам, но както виждаме – той е получил указание и се е опитал да го предаде надолу, но е срещнал съпротива. Дали тази съпротива е естествена от хора, които казват „не“ на корупцията, или хора, които се чувстват употребени, че с техните подписи ще се свърши нещо, до което те няма да се докоснат. Това вече са дълбоко психологически профили, които аз не мога да коментирам, защото не познавам хората. Ясно е обаче, че в София има организация и там сделката е съвсем ясна.
Големият спонсор на ПП-ДП беше направен кмет, а след това беше освободен от задълженията си да бъде спонсор.
ПП-ДБ – особено ПП, имат огромна нужда от пари заради големите разходи, които те имат, защото при тях цялата пара е през свирката. Много пиари, много социални мрежи се поддържат и парите просто не им стигат. Това, което е по-важно да се каже, е, че, когато те правят подобна операция, те го правят в името на доброто и с благородни цели. Когато друг прави подобна операция, тя е корупция. Оценката е особено важна в тази ситуация.
- Видяхме, че Кирил Петков се оттегли след скандалите в София и Варна като съпредседател в ПП. До какви промени вече води този негов ход в партията. Кой е силният човек в ПП днес?
- Изпитвам силни съмнения, че ПП има организъм да оцелее без Кирил Петков, защото точно Кирил беше стълбът около когото всичко това се организираше. Между Кирил и Асен имаше - не знам дали още го има, но преди имаше безгранично доверие. Те изповядваха правилото, че в политиката „четири очи виждат по-добре“. Като съпредседатели в ПП по всички въпроси те вземаха решения заедно. Така че човешката маса, тази маса, която многократно съм казвала, че всъщност е една от причините ПП да има несполуки, е поради това, че Кирил постави разни неуспели маркетолози в политиката, които хал хабер си нямат от тази работа и аз ги наричам „голяма група Венкосабрутевци“. Като цяло тези хора всичките са предани до смърт на Кирил Петков и в този смисъл какво ще бъде обединителното между тях след тръгването на Кирил - не мога да знам. Асен Василев е лабораторен човек. Той е човек на мисълта, той може да измисли организма – дори в политически смисъл, но някой друг трябва да го създава. Асен няма да има силата да замести Кирил пред неговите хора, защото тази партия - доколкото тя съществува, става въпрос за около 400 души, които са там заради Кирил Петков.
- Ако слезем малко по-надолу в управлението на ПП - Кирил Петков и Асен Василев бяха съпредседатели, а Лена Борислава и академик Николай Денков бяха сред основните лица на партия. Кирил Петков го няма, Асен Василев стана председател. Лена Бориславова и Николай Денков вече каква роля имат…
- Николай Денков беше един много добър министър-председател в сложната роля, която е играел, бидейки сам, но в тази „сглобка“ изглеждаше добре. Мисля, че Денков е един от министър-председателите, които сме имали в демократично време, който стоеше добре. Сега и Росен Желязков стои много добре. Колкото до Лена Бориславова тя е „дизастър“ (б.р. – катастрофа, трагедия) в партията. Казвала съм много пъти, че Бориславова е една дама, която е получила политическо израстване по неполитически път. И това винаги обуславя нейното участие.
Лена е прирастение на Кирил Петков.
Не знам какво ще ѝ се случи сега, след като Кирил Петков го няма. Всъщност, тук е добре да кажем, че не знам до каква степен Кирил го няма в партията. Може да го няма само в официалната част, а много от нещата може да се обсъждат както преди с Асен.
- Но все пак възможностите, които имаш, когато си в партията са едно, а когато си извън – са други...
- ПП не е партия – това е семейство. Кирил Петков бе „падрефамилия“ (б.р.- баща на фамилията). Докато Кирил Петков олицетворява „падрефамилия“, тази фамилия ще бъде обединена около него. Дали Кирил Петков ще може да прехвърли своето влияние, така щото тези хора, които са му безрезервно верни, да бъдат такива и с Асен Василев - не знам. Просто верността на тези хора към Кирил Петков е един от проблемите на тази партия. Бидейки верни до гроб, подчинени до гроб, изпитвайки душевен, телесен и всякакъв възторг от Кирил Петков те не се превръщат в това, което трябва да бъде една партия. А именно да бъдат коректив, да има второ мнение, трето мнение, хора, които да задават въпроси, които да искат и търсят решение. Ние видяхме от изтеклите записи как Кирил Петков им предлага един, втори, трети път и общо взето се гласува, докато решението на Кирил мине. Сега кой ще бъде новият Кирил, аз не знам. Дали партията ще може да събере сили да се справя без Кирил…
- „Продължаваме промяната“ през 2021 година и сега. Каква е разликата, какъв път извървя партията?
- Трудно ми е да кажа какъв път извървя ПП, но знам, че аз извървях пътя на илюзията, че може едни хора неподготвени, но добри, които практически нямат каквито и да било умения, хора, които не знаят как, но имат желание, да бъдат хвърлени директно в политиката. Ето тази илюзия се оказа невярна. И това е моята най-голяма болка.
Когато това правителство на малцинството се създаде - ПП-ДБ, БСП и ИТН, аз очаквах, че започва процесът на обучение.
Изборите се спечелиха от огромния ентусиазъм, който се даде на хората, и трябваше този ентусиазъм да се облече в компетентно знание. Трябваше хората да гледат на политиката като на професия, като на наука, като на изкуство каквато политиката е. Но това спря някъде през 2022 година и оттам нататък просто се видя, че илюзията на народа не се сбъдна.
- Да ви върна към ареста на кмета във Варна. Как гледате на това, което се случва, защото познавате много добре Благомир Коцев. Виждате ли нещо специфично в неговия казус?
- Аз заведох Благомир Коцев в кабинета на Кирил Петков. Не ми звучи добре и не ми се иска по никакъв начин Коцев да е влязъл в схеми, защото това ще е и лично разочарование.
Но как да кажа – властта е страшна примамка, чудовищна примамка.
На тази примамка могат да устоят само тези, които са морално будни, но и тези, които са поставени под много голям контрол. Всъщност, това е смисълът на партията. Тя трябва да държи хората си, да избира най-доброто от тях, а хората трябва да се боят от възмездието при извършването на престъпление. Това всичко отсъства в България. Честността е оставена в ръцете на собствения морал, а този морал понякога дава отклонения.
- Дава дефекти, както се казва…
- Да.
- В какво се превърна и как се използва КПКОНПИ. Вече нямаме спецсъд и спецпрокуратура, но…
- Визията на Кирил Петков беше да се направи нещо като алтернатива на спецсъда. Закриваме спецсъда, но правим нещо алтернативно като комисия. Тази комисия КОНПИ е зачената в грях, родена в грях и съществува в грях. Това е нещото, което виждаме в последните дни.
И то е много много силно доказателство за това, че в политиката на България едни играят плажен белот, а друг играе бридж и то на световно ниво - взирам Делян Пеевски.
Той в момента им прилага един от най-добрите и най-тънки елементи в бриджа - „end Play“. Това е момент, в който всяко движение, което правиш, всяка карта, която играеш, е в твоя вреда. Точно това наблюдаваме - продължаващ „end Play“, в който той ти връща ръка, а ти пак трябва да извършиш действие, което е против теб, което ти пречи и е в твоя вреда. Сега Пеевски ги вкарва в това с „дайте да затворим КПКОНПИ“. Връх на политическата интрига, защото не им остава правилен ход. Ако ПП кажат „закриваме го“, ще бъдат обвинени, че съсипват собственото си нещо. И към това добавяме, че съществуването на КОНПИ е обвързано с пари от Плана за възстановяване и устойчивост. В този смисъл Бойко Борисов е прав, че нещата са така обвързани, че ако затворим КОНПИ, може да пострадаме жестоко финансово. Така че ПП трябва да решат пред себе си този проблем. Ако не подкрепят закриването на КОНПИ, изпълняват сценария на Пеевски. Той им дава карти в играта и им казвай: „Играйте…“ А ПП каквато и карта да изиграят, играят грешно. В дадения случай имаме белот срещу бридж. Това е положението.
- Оставането на Сарафов начело на прокуратурата. Просто пропуск в законодателството или нарочно така се пишат закони, за да има и „нова опция“?
- Нека да кажа, че главите на „сглобката“ Делян Пеевски, Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов проведоха цялата операция по махането на Иван Гешев. И това бе направено, защото Иван Гешев изведнъж се беше революционизирал.
Така се създаде Сарафов – след някакви техни договорки, за да ликвидират Гешев.
Но просто не им стига юридическата мисъл. Юридическата мисъл в ПП е истински кошмар, който в много голяма степен е свързан с въпроса, които по-рано ми зададохте за Лена Борислава, защото тя е на върха на пирамидата на юридическата мисъл. Иначе ПП грешката няма да я признаят, а ще продължава да твърдят, че прочитът, който прави прокуратурата, е грешен. Аз говорих с юристи, но се оказа, че от двама юристи има три мнения по въпроса - дали Сарафов в момента би могъл да остане, или би трябвало да се махне.
- Истината е, че ако е било вписано в преходните и заключителни разпоредби това за „завареното положение“, сега щеше да има конкретика, която нямаше да му позволи да остане…
- Когато си некомпетентен дори да направиш закон, с който да махнеш този, когото смяташ за враг, се получава така.
За съжаление, се оказа, че ПП просто са едни плажни белотаджии, които цакат и трупат, но без много визия за бъдещето, а в политиката се изисква много повече.
В политиката има много сложни сценарии, които изискват да се планират действия дългосрочно, а не само да планираш за утре. Сега виждате как излиза Атанас Атанасов от ПП - ДБ и казва, че иска да се закрие КОНПИ. После излизат други от ПП - ДБ и казват: „Няма да го закриваме, защото ще загубим пари…“ Просто тези хора всячески объркват обществото, а по този начин се губи подкрепа. Ако има едно фактическо преброяване в момента, ще видим, че ПП -ДБ наистина са се свили до най-твърдото си ядро, което вече не знам дали нахвърля 100 - 150 000 души.
