Според публикации в израелската преса животът на Шараа, временно поставен за президент на Сирия, е бил спасен от турски разузнавачи. Имало 3 отделни опита за покушение срещу него.Предотвратени са от намеса на турското разузнаване, което се грижи за охраната на Шараа. Тази функция на турците била „прехвърлена като отговорност” от САЩ на Анкара. Самите опити за покушение са започнали след кланетата, извършени, както се твърди, от ислямистките милиции, свързани с Шараа. В западната част на Сирия. Информацията е на израелския вестник „Йедиот Ахронот”, който твърди, че опитите за покушения са свързани с избиването на хиляди алауити, повечето цивилни, в Латакия, Тарсус и Хама. Обещанията за „наказания за участниците в кланетата” и до този момент не са изпълнени.
Всъщност какво става в Сирия? През юли се наблюдават критични развития, както по отношение на военни сблъсъци, така и на дипломатически контакти. Докато Шараа от Дамаск продължава да се съпротивлява на исканията на подкрепяните от Вашингтон военни организации на сирийските кюрди, PYD / SDF, напрежението в страната ескалира. Християнска черква в Дамаск бе нападната и има десетки убити, избухнаха сблъсъци между арабски племена и сирийските кюрди в Дейл ез-Зор. След кървавите нападения над алауитите и християните в крайбрежната зона по Средиземно море в Латакия, където последва и намеса на Израел, напрежение избухна и в Сувейда. Там друзите, по-голямата част подкрепяни от Тел Авив, са се сблъскали с ислямистки арабски племена, които са получили подкрепа от сирийската армия на Дамаск. Според Анкара участието на Израел в тези военни конфликти е било „забележително”. Сградата на ГЩ на армията в Дамаск е била ударена от израелски самолети. Както и правителствената сграда. Многобройни военни позиции са били нападнати, което е довело до смъртта на хиляди войници и цивилни. Оказва се, че съпротивата срещу управляващите в Дамаск се увеличава. Голяма част от ислямистките арабски групировки, вече наричани племена, не приемат управлението на Шараа и твърдят, че е нелегитимно.
И на този фон САЩ ускоряват дипломатически усилия като увеличават натиска върху Дамаск, за да го принудят да преговаря с Израел и сирийските кюрди. Инициира се министерска среща в Париж между страните с посредничеството на Том Барак, посланик на Вашингтон в Анкара. Твърдят, че е водещ експерт по Близкия изток. Израел е представен от министър по стратегическите въпроси, Рон Дермър, а Сирия - от външния министър Асад Шайбани. Разликата е, че представителите на сирийските кюрди, PYD / SDF, са променили тона си.Дори след подписването под натиск на Вашингтон споразумение с армията на Дамаск да се предаде оръжието на сирийските кюрди и те да се влеят в сирийската армия, Мазлум Абди, лидер на сирийските кюрди, отказва да сложат оръжие. Така, както турските кюрди години наред казваха, че „ние си спим с калашниците”. Мотивите на сирийските кюрди са, че военните действия в Сувейда са показателни за ситуацията на несигурност в Сирия. Няма гаранции за изпълнение на поети ангажименти от страна на Шараа. Напротив - мнението е, че е участник в стълкновенията с цел разчистване на малцинствата, които се съпротивляват на наложеното му управление в Дамаск. Сирийските кюрди настояват за „конституционна поправка, признаваща специалния им статут” . А този статут не е нищо друго освен самостоятелно автономно управление в териториите, които се населяват от кюрдите. За ужас на Анкара, която се намеси пряко в Сирия именно с цел не само да присъедини територии, принадлежали някога на Османската империя, но и да предотврати суверенна автономия на сирийските кюрди като начален етап от създаване на кюрдска държава. Някога, но не сега, както се пее у нас. Стъпка по стъпка, но вече отчетлива. Том Барак вече 2 пъти се среща с Абди в Аман и се твърди, че „срещите са положителни”. Ще продължат. Шараа обаче отказва да седне на една маса с Абди на тези срещи. Последваха сблъсъците в Сувейда. Разоръжаването на сирийските кюрди, което е една от т.н. червени линии на Анкара и Дамаск, се оказа неуспешно. Целта на срещата в Париж за постигане на мир в Сирия също не бе успешна.Преговорите са обявени като „неуспех”. Дамаск на Шараа „се е върнал без да постигне споразумение”.Сирийските кюрди си искат автономно управление. И запазване на оръжията си.
Официално Дамаск твърди, че „Сирия няма да приеме никаква заплаха или предварителни условия. Никоя въоръжена структура, освен държавата, няма легитимност”. Настоява се, че „всеки призив за независима идентичност нарушава принципа на гражданството”. Казва се, че „трайно решение може да се постигне чрез диалог, основан на суверенитета и териториалната цялост на Сирия, без външни проекти”, но веднага се иска военна подкрепа от Турция.Целта била „повишаване отбранителния капацитет на страната и водене на ефективна борба срещу ислямистки групировки като „Ислямска държава”. Без да се споменава, че управниците в Дамаск са рожби точно на ислямистки групировки и заемането на властта в Дамаск е пряко свързано с активната военна и на спецслужбите роля на Турция. А „исканата турска подкрепа” била за „военно консултиране и подкрепа за обучение на бойци”.Така, както Турция прави в Либия и Сомалия със създаване на учебни центрове т.е. военни бази. Казват,че било съгласувано със САЩ.
Foreign Policy пише, че „налагащият се план на Тръмп за печалби сред всички може да преодолее напрежението между Турция и Израел в Сирия”. Защото е факт, че Анкара и Тел Авив са в сблъсък на територията на бившата държава на Асад. Тръмп бил предложил петточков план за разрешаване на напрежението между Турция и Израел в Сирия. Механизмите са, както обикновено, натиск и бизнес идеи върху лидерите на двете страни. Изводът на списанието е, че „след Асад Сирия е все още източник на нестабилност” и планът на Тръмп бил на принципа ”или приемете, или забравете”. Обхващал Израел, Турция, Сирия и страните от Персийския залив.Но не се крие, че „кризата между Турция и Израел е с размери, които не могат да бъдат игнорирани”. Казва се, че „разширяването на влиянието на Турция в Сирия пречи на проектите за кюрдска автономия и осигурява трайно влияние в сърцето на Леванта”. Съвсем в унисон с амбициите на Ердоган за позициониране на Турция като водеща ислямска държава в региона. Но това противоречи на визията на Израел за регионална сигурност. Турция е обявена за „вражеска държава”, а подкрепата на Ердоган за Хамас и военното присъствие на Анкара в Северна Сирия се определя от Тел Авив за повече от заплаха. Тръмп заявява, че „Сирия не е война на Америка”, но това „не означава, че САЩ няма да играят никаква роля”. Ердоган изпитвал „уважение към Тръмп”, а Нетаняху говорел за „личен дълг към Тръмп”.
Планът на Тръмп предвиждал изтегляне на Турция от Сирия, невъзможност за изграждане на постоянни военни бази на сирийска територия и изтеглянето на Анкара от Африн да бъде в рамките на 12 месеца. Израел ще се изтегли от обявената от него буферна зона в рамките на 6 месеца. Районът ще се контролира по споразумение на Дамаск и комисия в състав САЩ, Израел и Сирия.Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ ще предоставят финансова помощ за възстановяване на сирийската икономика. Турски компании ще са водещи във възстановяването на инфраструктурата на страната.Санкциите на САЩ ще останат в сила, докато има увереност,че Дамаск спазва условията. Говори се за превръщане на Сирия като мост между Европа, Персийския залив и Анадола. Защото „такава е настоящата ситуация в света”. Планът бил единствено възможния в ситуация на конфликтни интереси. Анкара обаче смята, че страховете „Сирия се разпада са основателни”.
Де-факто в Сирия се образуват автономни региони. След събитията в Сувейда Израел и Сирия са постигнали споразумение, което според Турция предполага разделяне на Сирия. Дамаск се оттегля изцяло от Сувейда, където населението е предимно от друзи. Това си е автономен район. Сирийските кюрди настояват за своя автономия в Североизточна Сирия, а между двата района се предвижда свързване чрез коридор и то не само за доставки на продукти и оръжия от Израел.Турция е против и блокира подобни намерения. Настоява за териториална цялост на Сирия и по всякакъв начин подкрепя Шараа, за когото на Запад се твърди, че „доверието в него е разклатено”. Не успява да обедини сирийските граждани т.е. малцинствата в страната. Арабските ислямистки групировки оспорват властта му, а армията му се намесва във военните сблъсъци и източна материалните активи на онези, които са били в обкръжението на Асад. Любопитно е защо касационен съд в Париж точно в този момент отмени заповед за арест на Асад за „извършени химически атаки през 2013г”. И то когато Макрон в телефонен разговор с Шараа настоява за диалог на местно ниво, да се разреди напрежението и да се зачитат правата на всички граждани на Сирия. Франция се надява да е играч в региона, но инициативата е в ръцете на Вашингтон. Затова и Шараа обявява, че през септемри ще организира избори за легитимна власт, ще предостави в разширен състав на парламента места и за друзи, и за алауити, и за християни, и за кюрдите. Каква е разликата от управлението при Асад? Е, американците били убили лидер на „Ислямска държава” с двамата му синове в Сирия. Пак отново? Чака се отговор от Анкара. Събитията явно предстоят. На ръка разстояние са от Газа. Страните в региона са скачени съдове, а играчите трудно се съгласуват. Факт.
