България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави.
В България Световният доклад за дарителството‘2025 се представя от Фондация BCause, която заедно с КАФ е подготвила допълнителен Доклад за дарителството в България ‘2025, базиран на данните от световното проучване.
За първи път в проучването се въвежда мярка за щедрост, която позволява да се сравняват отделните държави, като се оценява какъв дял от доходите са дарени на благотворителни организации, на човек или семейство в нужда или на религиозна организация.
Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година, но какъв дял от доходите си, как и за какво – определят културата и начинът на живот.
Според проучването хората в страните с ниски доходи са два пъти по-щедри от тези в страните с високи доходи, когато става въпрос за подпомагане на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.
Най-популярната кауза в световен мащаб са децата и младежите – за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е и сред предпочитаните каузи на всеки континент. Един от всеки четирима (26%) дарява за хуманитарна помощ и подпомагане на пострадали от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да подкрепят екологични каузи.
Проучването установява също, че хората са по-щедри, когато тяхната държава насърчава дарителството. Тогава са по-склонни да се доверяват и да оценяват дарителството като по-важно за обществото.
Дарителството в България
Дарителството у нас е каквото е дарителството в Европа
Световният доклад за дарителството ‘2025 показва, че нагласите и поведението, свързани с дарителството в България, съответстват на тези, наблюдавани в други европейски страни. Съответствието е по отношение:
Каузите, които избираме,
Начина, по който даряваме,
Дела от доходите, които даряваме,
Мотивите, с които даряваме,
Доверието в гражданските организации и оценката за тяхната значимост.
Повече от половината (57%) от хората в България са дарили пари за добри каузи през 2024 г., като са насочили средствата си към един или повече от трите вида получатели – на благотворителна организация, директно на нуждаещи се хора, или на религиозна организация. Това ни поставя съвсем близо до средноевропейските нива на активност (59%).
Българите даряват относително по-голям дял от доходите си (0,76%) от средното европейско ниво (0,64%). Разликата може да се обясни с пропуските и неуспехите да се посрещнат нуждите в рамките на обществените системи като здравеопазването и социалните услуги. Хората се включват в помощ с много по-ниски нива на доходи, но с висока мотивация.
Доверието в благотворителните организации е сравнително високо
Делът на българските граждани, които даряват на благотворителни организации е същият като средния за Европа – 41%. Гражданските организации в България покриват на практика всички сфери на живота - от борбата с горските пожари до асистираната репродукция. Доверието в неправителствените организации нараства през годините.
Делът на хората, които даряват директно на нуждаещи се, остава висок - 32%. Той се саморегенерира, като отделни хора даряват на лица, нуждаещи се от медицинска помощ, а заради успеха на предходни кампании болните са насърчени отново директно да се обърнат към дарителите.
Обемът на даренията, предоставени директно на нуждаещите се, е 44,5%. Той е почти равен на обема на даренията за НПО - 45,4%.
Редовното дарителство е изключение
Само 5% от българските граждани даряват повече от 12 пъти годишно или всеки месец. За сравнение, данните в световен мащаб са тройно по-високи.
Такъв е делът на хората, които са свързани с дадена кауза или организация и редовно я подкрепят финансово, например чрез дарителство на работното място. С предлагането на технологични решения - като онлайн и DMS абонаменти или вътрешни платформи - те бавно се увеличават.
Като имаме предвид, че мнозинството от дарителите реагира на криза или хуманитарен апел, липсата на редовно дарение е обяснима. Другият обичаен фактор на рационализиране и планиране на даренията - данъчните облекчения за физическите лица - също не са мотиватор за дарителите.
В същото време само редовното дарителство може да подкрепи желаната от много дарители социална промяна и медии и граждански организации трябва да работят за неговото популяризиране.
В България жените са по-склонни да даряват пари за благотворителност - 55% срещу 45% от мъжете. Същият дял са подкрепили неправителствени организации през годината. По отношение на доброволчеството мъжете (53%) са по-активни от жените (47%).
За да даряваме повече
Факторът, който би довел до увеличаване на дарителството в България, е увеличаване на доходите, смятат 54% от респондентите. Така мислят и 45% от хората в света.
Въпреки относително високото доверие, с което се ползват, неправителствените организации трябва целенасочено да общуват с хората. Гражданите искат да знаят повече за това как ще бъдат използвани парите им (47%) и да знаят повече за резултатите и ефекта от техните дарения (34%).
Ангажирането на хората в работата, разказването на истории за променени животи, прозрачността и комуникацията биха помогнали на НПО да отговорят на тези очаквания и да привлекат повече дарения.
