Тази дата ще остане в историята. И от наша, и от европейска страна всичко е свършено и остават само техническите подробности. Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ политологът проф. Светослав Малинов във връзка с днешното приемане на България в еврозоната.
Влизането в еврозоната беше предшествано от тежка политическа конфронтация между партиите, в която се включи и президентът Румен Радев. Оттук нататък антиевропейските позиции няма да могат да се обвързват с референдуми, а ще трябва да се говори за излизане на България от Европейския съюз – нека видим колко хора ще последват една такава идея.
Въпросът е да няма нов редовен кабинет на антиевроейските сили след евентуални нови избори. Не го виждам как ще стане, заяви проф. Малинов.
В последните месеци останахме с впечатление, че българското общество е антиевропейско. Всъщност в социологи§еските данни за доверието в Европейския съюз и на въпрос дали България да остане в Европейския съюз, категорично доминират позитивните отговори – около 2/3. Друг е въпросът, че има скептицизъм към въвеждането на еврото и то конкретно от 1 януари, посочи политологът Димитър Ганев.
В случая този скептицизъм до голяма степен се дължи на това доколко ще се покачат цените. Тъй като в последните 5 г. бяхме в състояние на политическа криза, нито едно правителство преди правтелството на Желязков не направи сериозна крачка към влизане в еврозоната, нямаше същинска информационна кампания, а това е важно, добави той.
Днес приключи и грозната лъжа, че ще влезем в еврозоната с по-лош курс от досегашния. Хората да не бързат да обменят левовете, отбеляза проф. Светослав Малинов.
Кампанията е закъсняла и трябва да наваксваме. Нямаше как да се започне смислена информационна кампания без редовно правителство. Ако икономическите показатели бяха функция на политическите, щяхме да сме по-зле от Румъния, а не сме, заради което бизнесът у нас заслужава поздрави, каза политическият анализатор.
Влизането в еврозоната беше и политическо оръжие от страна на управляващите, защото след подаването на искането за конвергентния доклад те започнаха да трасират управлението си с дати - сега след 8 юли следва 1 януари 2026 г. Това беше използвано и като оръжие срещу опозицията при вотовете на недоверие, коментира Димитър Ганев.
След 1 януари ще има няколко месеца, за да направим плавен преход към еврото, а след това влизаме в кампания за президентски избори. Засега няма сигнали за разпад на мнозинството, но това не означава, че не може да има форсмажорни обстоятелства, които да попречат на управлението на това правителство, подчерта Ганев.
Пеевски се присъедини към мнозинството, те го приеха и мнозинството стана по-силно. Единственият възможен сценарий за нови избори е ГЕРБ да се откаже, защото например търпи големи негативи или преценява, че ще има по-висок резултат на нови избори. Ако ГЕРБ иска това мнозинство да продължи, не виждам кой ще го спре, каза още проф. Светослав Малинов.
