Примерът на Христо Иванов с оставката беше показателен и трябваше да бъде заразен - и Асен Василев, и Кирил Петков да подадат оставки, когато загубиха около 300 000 човека на изборите. Те не го направиха, намериха си оправдание.
Това коментира проф. Росен Стоянов, експерт по политически комуникации, в интервю пред БНР.
"При други политически субекти се наблюдава изтъняване на харесването към политическите лидери и една физическа умора. Не от възрастта, а по-скоро с това, че определени политици дълго са на терен. И ние дълго ги опознаваме и са ни толкова близки, че едва ли не са от семейството ни. Така изпадаме в капана да не рационализираме техните действия", обясни експертът по комуникации.
Според него в ПП в момента се разгръща една обмислена, макар и във форсмажор, комуникация от партията, която има за цел да минимизира репутационната щета:
"В момента имаме кризисна комуникация. Виждаме тенденция, че имаме уклон към героизиране на подалия оставка Кирил Петков. И не се задава въпросът защо само той, поемайки политическата отговорност, не толкова вината, а не и другият съпредседател Асен Василев. Формулата е много добра със съпредседатели - единият си тръгва, другият остава да управлява".
В предаването "12+3" Стоянов посочи, че в ПП, като че ли "лошите са онези, които направиха онова, за което бяха призвани от ПП – "видите ли корупция, тръгвайте срещу нея".
"Ако вземем за чиста монета изявлението на Кирил Петков, означава, че поемайки политическа отговорност, признава възможността за вина и по житейската логика той би трябвало да е на страната на онези, повдигнали обвиненията. Но сме в парадокс, не можем да се ориентираме кой крив - кой прав", смята проф. Росен Стоянов.
За него най-странното от всичко е подадената оставка от парламента:
"Ако има морален еталон Кирил Петков, нетърпимост към такива събития, не бих искал да припомням казуса с пуделите. Но той трябва да остане да управлява тази партия и да презентира интереса на онези, които са го подкрепили. Този акт не го разбирам".
