Решението на Външната комисия за европарламента за готовността за членството на Република Северна Македония в ЕС предизвика много коментари в България. Даже редица анализатори определиха това като срам за външната ни политика. Предадоха ли политиците ни националната кауза… Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев, посланик на България в Република Хърватия (1997-2002), доктор по международни отношения и международно право.
- Г-н Енчев, как гледате на решението на Външната комисия в европарламента за готовността за членството на Република Северна Македония в ЕС. Решението предизвика много коментари…
- Изявленията на премиера Росен Желязков, че вписването на българите в македонската конституция е основен въпрос и че „… България няма да поставя каквито и да е различни условия и да превръща процеса в двустранен“, както и думите на външния ни министър, че „нямаме нови условия за евроинтеграцията на Северна Македония“ предизвикват не просто недоумение, а сериозна тревога.
- Защото…
- Защото вписването на българите в Конституцията на Северна Македония не е финал, а старт на процеса. Това е само едно от условията, посочено в т.н. „френско предложение“ и преговорната рамка, което поставя началото на дълъг и сложен процес. То е необходимо, но далеч не достатъчно.
- Друг голям въпрос е промяната на текстовете в учебниците по история в Северна Македония. Това дали ще се случи някога?
- Защо да не се случи. Просто това е другото голямо условие и много важно - промяната на учебниците по история в Република Северна Македония. Там се води истинската битка за паметта, за фактите, за идентичността.
България не може да приеме, че в XXI век в учебниците на една европейска държава продължава да се внушава, че:
- Българският цар Самуил е „македонски цар“;
- Братя Миладинови са „македонци“, а трудът им „Български народни песни“ носи името „Македонски народни песни“;
- Българските революционери Гоце Делчев, Яне Сандански и още десетки български войводи са „етнически Македонци“, нямащи нищо общо с България;
- Българският поет Никола Вапцаров е „македонски поет“;
- България през XX век е „фашистки окупатор“
Това не е просто историографски спор. Това е целенасочена подмяна, заложена в образователната система, изграждаща националната идентичност на Северна Македония върху антибългарска основа.
- Но как да променим това, как да повлияем на хората в Северна Македония, за да се промени това?
- България има пълното право да настоява за различни неща и да ги защитава на междудържавно ниво. Ето примери:
- изчистване на лъжите и фалшификациите в учебния процес;
- признание на историческата истина и българския принос в културната история на региона;
- прекратяване на речта на омразата срещу България в медиите, институциите и официалната реторика;
- реална защита на хората с българско самосъзнание, които продължават да бъдат маргинализирани, обиждани, заплашвани и съдени, само защото се чувстват българи.
Тези искания не са абстрактни. Те произтичат от конкретни документи, по които Северна Македония е поела ангажименти и които трябва да се следят в процеса на евроинтеграцията. Давам ви примери.
Ето правни задълженията на Република Северна Македония, които тя е поела съобразно документи и договори:
- Вписване на българите в Конституцията (Преговорна рамка (ЕС, 2022 г.) - Френско предложение)
- Промяна на учебниците по история (Договор за добросъседство с България (2017 г.), протоколи към договора, работа на Смесената историческа комисия
- Прекратяване на речта на омраза (Годишни доклади на ЕК, Договор за добросъседство с България)
- Гарантиране на правата на българите в РСМ (Европейска харта за правата на човека, Договорът с България (член 11)
- Прилагане на Преспанския договор (Изискване от ЕС, свързано с Гърция)
Всичко това ясно показва, че България има юридическите основания да настоява и стриктно да следи за изпълнението на всички тези ангажименти, а не само за вписването на българите в македонската конституция.
- А как гледате на думите на премиера Желязков, че „България няма да превръща процеса в двустранен…“?
- Част от договорите със Скопие са двустранни, което прави абсурдно твърдението премиера Желязков. По своята същност договорният процес по линията София - Скопие е двустранен, а ЕС е в ролята на арбитър. Отказ от двустранния преговорен процес е отказ от споразумението за ревизия на учебниците и учебните програми в основното и средното образование на РС Македония. И ако сам се отказваш от двустранния процес, каква помощ можеш да очакваш от арбитъра, когато поискаш от Скопие да коригира учебниците си? На България ѝ трябва такава историческа ревизия, каквато ревизия постигна Гърция с Преспанския договор (2018), налагайки на Скопие отказ от т. нар. антиквизация на македонската история, в която античните гърци Филип и Александър Македонски бяха „скопски македонци“.
- И тук каква може да е ролята на ЕК?
- В годишните доклади за напредъка на РС Македония Европейската комисия следи изпълнението на договорите както с България, така и с Гърция, включително въпросите с историята, образованието, речта на омразата и малцинствените права. Ако Европейският съюз държи на собствените си принципи - върховенство на закона, права на човека и добросъседство, той не може да си затваря очите пред това, което Северна Македония не изпълнява. Защото и в момента страна-кандидат за ЕС като Северна Македония проповядва в училищните учебници по история фалшифициран национален разказ и така отглежда поколения в дух на антибългарска омраза. Затова нямаме право да се отказваме от поети от Скопие договорни задължения - за преразглеждане на съдържанието на учебниците по история и за отказ от езика на омразата. Няма истинско добросъседство без признаване на историческа истина и без отказ от присвояване на българското културно-историческо наследство от Средновековието и Възраждането. Ако премиерът Желязков и външният министър Георгиев не разбират това, нека говорят от свое име, не от името на България.
1 Юли, 2025 09:00 2 040
Велизар Енчев пред ФАКТИ: Вписването на българите в конституцията на РСМ е само едно от условията за членство в ЕС
Както Скопие се отказа от антиквизацията на македонската история, така трябва да ревизира и антибългарските учебници по история, казва бившият посланик в Хърватия

Снимка: БГНЕС/Архив

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
България
Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 13 гласа.