Седем години след теча на личните данни на Иванчева и Петрова от обвинителния акт срещу тях, Биляна Петрова най-накрая получи окончателно съдебно признание, че спецправосъдието е нарушило личните ѝ права. Върховният административен съд, Пето отделение отхвърли жалбите на Прокуратурата на Република България и Инспектората към Висшия съдебен съвет, като потвърди изводите на Административния съд София-град, че Специализираният наказателен съд и специализираната прокуратура в нарушение на закона са разпратили до медиите личните данни на двете жени.
Делото за незаконното публикуване на личните данни беше заведено от Биляна Петрова. През 2019 г. от спецправосъдието изтекоха 20 броя протоколи от съдебните заседания по делото за подкупа срещу двете, както и свалените на хартия записи от подслушванията от службите по време на разследването.
"Файловете са идентични със сканираните от спецсъда, предоставени ни официално като страна по делото. Първоначално те бяха класифицирани като секретни, защото от тях могат да се направят изводи за ползването на специални разузнавателни средства от компетентните институции", посочиха в жалба Иванчева и Петрова до тогавашния шеф на ВКС, Лозан Панов, Инспектората към ВСС, Дирекция „Киберпрестъпност" в МВР и Комисията за защита на личните данни. Стана ясно още, че над 130 медии са получили мотивите на първа инстанция за осъдителните присъди на Иванчева и Петрова, без да са заличени личните данни в тях.
Инспекторатът към ВСС направи проверка и частично призна нарушението, но отхвърли жалбите на Иванчева и Петрова срещу СНС и Специализираната прокуратура за нарушение при обработване на личните им данни, които се съдържаха в разпространения обвинителен акт и протоколите от съдебните заседания по делото.
Заключението на Инспектората не кореспондираше с изявленията на Иван Гешев, тогава главен прокурор, според който изтичането на данни от производствата, е за да им се даде публичност: "Единственото нещо, което можем да направим в тази обстановка, прокурорите, за да покажем, че това, което ние твърдим, го има, и което може да се види в определени сайтове, защото там бяха изкарани всички съдебни заседания, обвинителният акт, СРС-тата, е да дадем публичност... са в сайта. Четете".
Адвокат Александър Кашъмов заяви пред ВАС, че буди недоумение упорството на основни институции, които трябва да съблюдават основните права на гражданите и да прилагат закона, да не желаят да изпълняват своите ангажименти. Той подчерта, че това безобразно нарушение не кореспондира на дължимото поведение на институциите в държава – член на Европейския съюз.
Междувременно Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) оповести, че специализираният наказателен съд, в качеството му на администратор на лични данни, е нарушил разпоредбата на чл. 32 от Регламента, поради което трябва да му бъде отправено "официално предупреждение". Комисията отбеляза още, че теча не е дело на хакерска атака. По-късно съдът отмени решението на КЗЛД на процесуални основания, но изводът на комисията, че нарушението е безусловно и няма външна атака срещу компютрите на спеца, е трудно да се заличи.
По повод жалбата на ИВСС, Административният съд София-град отбеляза, че неупражняването на правомощията на надзорен орган по защита на личните данни, регламентирани в чл.58, §1 от ОРЗЛД, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като то влияе пряко на формиране на волята на административния орган и предопределя крайния резултат.
След изслушване на множество свидетели, АССГ посочи, че съдът и прокуратурата не могат да обработват лични данни за журналистически цели: "При никакви обстоятелства те не могат да разпространяват данните на лицата, които обработват във връзка със съдебните или досъдебните производства. Когато става въпрос за нарушаване на презумпцията за невиновност, се засягат не само личната сфера на привлеченото към обвинение лице, но и авторитетът на правосъдието и върховенството на правото".
АССГ обяви, че оспореният административен акт е незаконосъбразен като издаден при съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта му.
Върховните съдии заключиха, че решението на АССГ е правилно и възприеха изцяло неговите мотиви, определяйки го като обосновано и след цялостен задълбочен анализ на доказателствения материал и приложимото материално право.
Съдът посочи, че е законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че СНС и СП като администратори на лични данни е следвало да установят и докажат пред надзорния орган (ИВСС), че са обработвали данните, събрани за целите на наказателното производство, с подходящо за целта ниво на сигурност и защита.
Обобщаващият извод на първоинстанционния съд е, че е извършено недопустимо обработване на лични данни на жалбоподателката под формата на разкриване чрез предаване и разпространение, не попадащо в изключенията по чл.42, ал.2 от ЗЗЛД.
С тези съображения ВАС остави в сила оспореното решение на АССГ. ИВСС е осъден да заплати на адвокат Александър Кашъмов сумата 1000 лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
