Параходът „Челюскин“, кръстен на руския изследовател на Арктика от XVIII-ти век Семьон Челюскин, отплава на експедиция през месец август 1933 г. Целта на експедицията е да прекоси Северния морски път в рамките на един навигационен сезон и по този начин да докаже възможностите за пренос на стоки за търговия. Ръководител на експедицията е Ото Шмид – полярен изследовател и учен. Екипажът на кораба се състои от над 100 човека поддържка, изследователи и участници в експедицията.
Това припомня БТА.
Времето и условията затрудняват плаването от самото начало. Параходът навлиза в Карско море през месец август 1933 г., поради поледиците се получава деформация на корпуса, вследствие, на която тръгва теч. През месец септември 1933 г. „Челюскин“ достига до Източносибирско море, от тежките ледове получава още вдлъбнатини и течът се усилва.
Въпреки това параходът продължава по своя маршрут и почти го завършва, когато силни ветрове донасят големи парчета лед, които притискат „Челюскин“. Екипажът напуска парахода, който е заплашен да бъде смачкан от големите късове лед. Пасажерите се приютяват на голям глетчер, който побира 104 души. На него те строят бараки и изграждат лагер, в който живеят до момента на спасяването им.
На 13 февруари 1934 г. „Челюскин“ не издържа на натиска от късовете лед и потъва. През всичките тези месеци Ото Шмид редовно подава сигнали за тревога, за да бъдат намерени и спасени екипажът и участниците в експедицията. През месец март 1934 г. започват спасителните операции. Самолети поетапно пренасят хората от ледника на сушата. Спасителните мисии продължават до 13 април 1934 г., когато е и последната. Спасени са всички пътници и членове на екипажа.
