Над 35 научни проекта, първо българско изследване в областта на подводната археология, проучвания на океанските течения, мониторинг на полярната околна среда и пилотен проект за концентрацията и трансграничния пренос на радон са сред задачите на 35-ата Българска антарктическа експедиция. През този сезон научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) ще бъде използван в още по-голяма степен като самостоятелна научна платформа. Предивжда се на борда му да бъдат реализирани 12 проекта.
Сред най-интересните начинания е проектът в сътрудничество с Института за подводна археология, който с помощта на кораба ще започне изследване на подводното наследство в района на архипелага Южни Шетландски острови. Друг проект, осъществяван съвместно с германски учени, ще проучва физичните и химичните процеси на океанските течения в протоците около островите.
Ще продължат и интердисциплинарните наблюдения на компонентите на полярната околна среда, а събраните данни ще постъпват в специализирани бази данни. Предвижда се и проект на млад учен от Физическия факултет на Софийския университет, посветен на концентрациите и трансграничния пренос на радиоактивния елемент радон.
На самата база предстои дооборудването на новия научен лабораторен блок с фризери, охладители и микроскопи. Ще бъде пусната в експлоатация и нова морска лаборатория, а геолози и глациолози ще работят в три теренни лагера на различни места на остров Ливингстън и, ако условията позволят, на остров Смит. Сред инфраструктурните задачи са завършването на кабелната мрежа, която трябва да позволи базата да работи над 60% от времето с възобновяеми източници, подобряването на водоснабдяването и окончателното завършване на новата пречиствателна станция.
Корабът отплава на 4 ноември и поема към COP31
НИК 421 „Св. св. Кирил и Методий“ ще отплава от Морска гара "Варна" в 11.00 часа на 4 ноември за своята пета мисия до остров Ливингстън. Цялото плаване е планирано да продължи 162 дни. Преди да поеме към Южна Америка и Антарктида, корабът ще направи спирка в Анталия, където от 9 до 20 ноември се провежда 31-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – COP31. След Анталия маршрутът продължава със спирания в Бразилия и Мар дел Плата, Аржентина.
Първите учени, които ще продължат с кораба към Антарктида, трябва да се качат в Пунта Аренас на 26 декември, а пристигането им в българската база се очаква на 31 декември или 1 януари. Базата „Св. Климент Охридски“ ще бъде отворена в средата на ноември и ще работи до средата на март. Участниците ще пътуват на седем групи, като освен българския кораб ще бъдат използвани испанските „Сармиенто де Гамбоа“ и „Хесперидес“, както и полети на военновъздушните сили на Чили, Колумбия и Бразилия.
Експедицията се очертава и като още по-многобройна от предходната. По думите на заместник-директора на Националния център за полярни изследвания и ръководител на логистиката в антарктическата програма Драгомир Матеев, през миналия сезон през базата са преминали над 75 души, докато през тази година се очакват около 90.
„Миналата година натовареността на базата и на кораба достигна своеобразен рекорд. На базата имахме над 75 души, които работеха, над 28 проекта, които бяха изпълнени. Тази година плановете и нещата, които в момента планираме, показват, че всички тези цифри ще се увеличат. Очакванията за посещения на базата ще бъдат около 90 човека по време на сезона. Проектите ще са над 35“, каза Матеев.
В най-натоварените периоди едновременно в базата ще пребивават между 35 и 40 души – практически максималният ѝ настоящ капацитет. Собственият кораб позволява участниците да бъдат разпределяни по-равномерно през сезона и съответно да бъдат реализирани повече научни проекти.
Българската база привлича все повече международни екипи
По думите на д-р Росица Янева - ръководител на направление „Наука“ в Националния център за полярни изследвания (към СУ „Св. Климент Охридски“) условията за научна работа на остров Ливингстън се подобряват непрекъснато, а новият лабораторен блок значително разширява възможностите пред учените.
„Условията за работа в момента на българската антарктическа база са повече от добри. Непрекъснато върви към подобрение, разширение, прекрасни нови възможности. В новия лабораторен блок, който беше завършен, предстои да се дооборудват лабораториите по биология, геология и общата лаборатория“.
Увеличаването на капацитета върви паралелно с разширяването на международното научно сътрудничество „През годините поетапно нараства капацитетът на базата. Научните проекти се увеличават. От проекти, които са били в момента в направление на една дисциплина, вече се развиват мултидисциплинарни проекти с международни екипи. Създават се нови партньорства. На базата вече традиционно работят учени от Гърция, от Румъния, от Черна гора, от Турция, от Обединените арабски емирства. Тази година ще има и от Китай, от Колумбия, Еквадор, Португалия“.
Научноизследователският кораб също вече не се разглежда само като транспорт за хора, оборудване и провизии. Увеличеният научноизследователски кораб се използва вече в пълния му капацитет. Не само да транспортира продукти, товари и хора, а това е една работеща платформа за научни изследвания.
