Войната в Украйна навлезе в една фаза, в която трябва да се търси мирно решение, тъй като тя поетапно ескалира до директни заплахи и опасност от сблъсък между НАТО и Русия. Тук идва и ролята на САЩ и Тръмп, който от една страна заплашва Русия с нови санкции, но също така подчертава, че е видял в руския президент желание за спиране на войната, а от друга страна заявява, че украинският народ иска войната да спре, но не е видял такова желание по време на срещата с украинския президент. Спирането на военната и разузнавателната помощ за Украйна е категорична форма на натиск, която идва да покаже, че без САЩ украинската отбрана може да има изключително сериозни последствия.
Това каза пред ФОКУС дипломатът и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете Димитър Гърдев.
Искането на Зеленски САЩ да даде гаранции за сигурност след спирането на огъня предполага наличието на американски войски на територията на Украйна, което е предпоставка за възможен директен военен сблъсък между САЩ и Русия, обясни експертът и допълни, че "желанието на Зеленски да въвлече САЩ директно в конфликта беше абсолютно прозрачно и затова това му беше отказано“. На предложението на Макрон военни части от Коалицията на желаещи да бъдат изпратени в Украйна, но при положение, че САЩ също участват, отново им беше отказано от страна на САЩ.
"Ако няма американски войски, разположени в Украйна, няма как да бъде разгърната върху тях и защитата на чл. 5 от договора на НАТО, тъй като той предвижда защита единствено и само на териториалните граници на страните членки или ако това е мисия на НАТО. И тук е вече тънкият момент – за това настояваше американският президент: първо, да бъде подписано споразумение на спиране на огъня, след което и споразумението за американските инвестиции в индустрията на Украйна, като по този начин Украйна ще получат още по-голяма гаранция във формата на американски инвестиции,“ обясни той.
По думите му преговорите са достигнали до критичната точка, в която трябва да се спре огъня и да се сключи споразумение за решаване на войната, като за него категорично миротворческите сили трябва да бъдат с мандат на ООН. "Защото възможностите за провокация, възможностите истина тази война да ескалира в Трета световна война са много по-големи, отколкото ако се върви към един мирен план със съгласието и с решението на Съвета за сигурност на ООН, където петте постоянни членки, които имат право на вето, освен САЩ, Великобритания и Франция, са Руската федерация и Китай. Тук вече мащабът е много по-различен и ще се изисква и съгласието на Русия, но и нейните гаранции, поемането на ангажименти, да не се превърне това разполагане на миротворчески сили в един пълномащабен конфликт.“
Експертът е категоричен, че Европа изключително изостава от това, което в момента САЩ разполага като военни и разузнавателни възможности. Според него вече няма никакво съмнение, че европейската отбрана е необходима и че трябва да догонваме и скоростно да обновим цялата си военна индустрия. От гледан точка на това как ще бъдат намирани средствата, този механизъм тепърва ще трябва да бъде изясняван и да бъдат взети решения, като има конкретни визии и виждания по въпроса – кредит от ЕЦБ или отклоняване на средства от други програми, както и привличане на частен капитал.
Взимането на средства като заем и възлагането на поръчки приоритетно на европейски производители би могло да подпомогне да бъдат извършени успешни реформи в индустриализацията на Европа, смята още експертът. Другият начин, от където могат да дойдат тези средства, това са тези програми, които не могат да бъдат изпълнени и усвоени от предишния план, като тук изразената от България позиция, че не бива да се орязват фондове, като Кохезионния фонд, който е свързан с основната цел повишаване на жизненото равнище на старините членки в периферията, е важна и навременно изразена.
"Една възможна хипотеза е, че парите, които не са усвоени по Плана за възстановяване и устойчивост, могат да бъдат пренасочени към тези програми за реиндустриализация. Това е добре за България, защото ние в момента имаме спирачка още на втората фаза от усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост, и тези неусвоени средства могат да бъдат пренасочени към новите проекти, които се отварят пред българската отбранителна индустрия.“
Според Димитър Гърдев предложението на кабинета за създаването на Център за иновации в отбраната е едно много добро и удачно решение, което да обединява усилията, визиите и интересите, възможностите на това, което представлява българският военнопромишлен комплекс в цялостната му форма – и държавните предприятия и същевременно много мощният частен сектор.
