Ние сме застаряващо общество и като такова обикновено сме много скептично, понякога твърде консервативно, понякога твърде снишено, твърде недоверчиво към властта общество. Отминалата 2024 г. ни даде доста доказателства в тази посока. Това каза пред БНР политологът Първан Симеонов, основател на социологическа агенция "Мяра" и бивш изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл болкан".
"Няма как при липса на млади хора едно общество да е особено щастливо. ... Това е едно от основните обяснения защо в сравнителни изследвания ние, българите, винаги сме на едни от последните места по щастие. Другите обяснения са тежката демографска ситуация и много тежкото социално разслояване в България, социалните дистанции, които правят така, че в няколко града в страната да се живее прекрасно, в останалите места животът да замира. Няма как от замиращ живот да очакваме кой знае какъв ентусиазъм. ... Резултатът от това е, че българинът трайно се отчуждава от властта. А това поражда постоянно тези рецидиви на популизъм, в които ние постоянно изстрелваме нагоре едни хора, които казват: "Аз сега на тази власт гледайте какво ще ѝ направя". И след това оставаме още по-разочаровани, докато не намерим някой следващ такъв. Така живеем поне 20-ина години вече".
България в момента е в процес на линеене, подчерта политологът и коментира:
"2024 г. като че ли засилва този процес на гниене и ме е страх това да не доведе до избухване на някакъв нов популист. ... Един от основните проблеми на България е, че сред младите хора не може да се върне или да се създаде интересът към политиката и политическото. ... В България се раждат до 50 хиляди деца годишно, половината от които са в риск от трайно социално изключване и чиста гетоизация".
Симеонов посочи резултати от социологически изследвания през 2024 г., които показват, че "на емоционално ниво може да има някакви източни сантименти, но на рационално - няма никакво съмнение, че българският избор е Западът".
Приемането на България в Шенген беше оценено като много добра перспектива от 50% от гражданите, припомни още той, но добави, че влизането в еврозоната е перспектива, която по-скоро тревожи голяма част от българите.
