Колективният гняв, тревожността и липсата на перспектива са сред причините за протестите на младите хора в различни европейски държави. Според клиничния психолог Велислава Донкина, когато бъдещето изглежда несигурно, а институциите не отговарят на очакванията, се натрупват разочарование и усещане за изолация.
Донкина коментира темата в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. По думите ѝ протестите не могат да бъдат обяснени само с политически и социални фактори. В тях участват и психологически процеси, свързани с потребността на младите хора да намерят своето място в обществото.
„Когато обещанието за едно бъдеще, към което ти трябва да се стремиш, не съществува или изглежда лъжовно, това дезорганизира напълно“, посочи Донкина.Психологът обърна внимание и на груповата динамика. Тя може да промени поведението на участниците и да доведе до ескалация дори когато протестът е започнал мирно.
Според Донкина усещането за принадлежност е основна човешка потребност. Липсата на идентичност и връзка с обществото може да задълбочи недоволството, а търсенето на група често е свързано с вътрешна самота и нуждата човек да намери място, към което да се чувства свързан.
Като възможности за справяне с тревожността и общественото напрежение Донкина посочи културата, изкуството и разговорите. Според нея те помагат на хората да осмислят преживяванията си и да изразяват емоциите си.
Тя подчерта и необходимостта от последователна държавна политика в подкрепа на психичното здраве. Личните усилия на специалистите са важни, но не могат да заменят устойчивата институционална подкрепа.
Донкина посочи като необходимост ясната нормативна уредба, включително приемането на закон за психотерапията и създаването на правила за работата на психолозите в болнична среда.
