Инфлацията в България се забави рязко през септември до 1,2% от 2,1% през август, достигайки най-ниското ниво от март 2021 г. насам, показват данните на Националния статистически институт. Инфлацията в едва 9 други страни-членки на ЕС е по-ниска от българската, а в други 17 е по-висока.
По-слабото нарастване на цените в здравеопазването, както и в ресторантьорския и хотелиерския бизнес оказват влияние на забавянето на годишната инфлация през септември. В същото време намаляват транспортните разходи, както тези в сферата „развлечения и култура“.
Леко увеличение бележи инфлацията при храните и безалкохолните напитки (повишение с 2,4% при нарастване с 2,3% през август) и при алкохолните напитки и тютюневи изделия (с 5,6% срещу 5,5%).
Пред Радио София Адриан Николов – старши икономист в Института за пазарна икономика коментира, че ниската инфлация е основно в няколко сфери, които са свързани с туризма.
„От една страна има спад от 7% на месечна база при хотелите и ресторантите, и почти 10% в развлечение и култура. Това са двете големи групи, които влизат в потребителската кошница, при които има най-осезаем спад през последния месец“, каза Николов.
По думите му, при голяма част от стоките има задържане на инфлацията.
„Там, където доскоро наблюдавахме ръст – при храните или при разходите за жилището, индексът е около нулата“, посочи Адриан Николов.
Според него, ефектът вероятно няма да се запази дълго, тъй като няма структурни причини за това.
„Нито има спад на разходите за труд, които биха могли евентуално да се отразят на цените за крайния потребител, нито има много по-ниски цени на енергията, които биха могли да се прехвърлят на крайните цени“, обясни Адриан Николов.
Той добави, че вероятно страната ни ще завърши годината с инфлацията от порядъка на 2%-3%.
