Тристранният съвет не успя да постигне консенсус относно предложението за увеличение на минималната работна заплата до 1077 лева от 1 януари следващата година. Това стана ясно след проведените преговори между представители на правителството, синдикатите и работодателските организации.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), изрази критична позиция по отношение на предложеното увеличение в интервю за телевизия Bulgaria ON AIR. Той подчерта, че за втора поредна година минималната заплата се определя по формула, записана в Кодекса на труда, което според него превръща обсъжданията в "безсмислен ритуал".
"Имаме 38% ръст на минималната работна заплата за 2 години при 3,8% ръст на БВП. Това е лошо, защото следващата година към тези, които ще работят на минимална или близка до нея, ще преминат половината от работещите", заяви Велев.
Според данни, предоставени от Националния осигурителен институт (НОИ), половината от работещите българи на трудов договор се осигуряват на минимална работна заплата плюс 186 лева. Велев определи тази ситуация като ненормална, твърдейки, че тя "награждава мързеливите и отнема средства от високо и средно квалифицираните".
Председателят на АИКБ изрази мнение, че не би трябвало да има минимална работна заплата, за да се стимулират хората да се стараят повече в трудовата си дейност. Той посочи, че в повечето страни между 5% и 7% от работещите получават минимална заплата, докато в България този процент може да надхвърли 50%.
Велев изрази загриженост относно възможността България да не успее да отговори на критерия за бюджетен дефицит, необходим за членство в Еврозоната. Той предложи намаляване на разходите като алтернатива на повишаването на данъците, посочвайки значителното увеличение на средствата за заплати в сектор "държавно управление" с 27% за година при инфлация от началото на годината от 1%.
