Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в НС с абсолютен консенсус. Това каза в студиото на "Денят на живо" Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Според него максималният осигурителен доход изкривява данъчната система. "Коефициентът на заетост е на рекордно високи равнища - 77%. Нивото на безработица е в естествената си норма. Основният двигател на растежа е вътрешното търсене, а инвестиции няма. 60-70% от този растеж е резултат от потреблението на домакинствата, а такова има когато доходите се вдигат. На фискално ниво има проблем, въпрос на приоритет е да се реши. Настояваме да се вдигнат разходите за персонал с 10%, а къде ще отидат, да се реши от конкретния сектор, съобразно представянето на служителите и техните атестации. За второто тримесечие средната заплата е нараснала с над 17%, което идва от частния сектор", коментира той.
Икономистът посочи, че при митологията на изчисляване на линията на бедност базовата година е 2022, което е проблем, защото тогава инфлацията е тръгнала да расте. "Искаме да не се взима нейното общо равнище, а тази на малката потребителска кошница. Очевидно хората, които са на линията на бедност, си купуват най-необходимото", изрази мнение експертът.
По думите му плоският данък вече не работи, защото не е намалил сивата икономика, нито неравенствата. "Измести се фокусът върху косвените данъци. Заради това основната тежест понася обществото. До 30 октомври бюджетът за 2025 г. трябва да е вече в парламента. 14 млрд. бяха разходите за заплати преди 3 години, в момента са 18 млрд. Общо в бюджета са 80 милиарда, което е 9,5% от БВП. Той нарасна с около 40 млрд. лева номинално, така че разходите са номинални", посочи Костов.
