В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. да са енергийно бедни, тя е пряко свързана с икономическата бедност, просто такива са доходите в България.
Това прогнозира Минчо Бенов, директор на Хабитат България пред БНР.
„През 2023 г. беше отработена и приета дефиниция за енергийна, и разработена наредба за прилагането. А какво не се направи? Не е избрана или определена институция, която да отговаря за картографирането на енергийно бедните, за да се види кои домакинства са бедни и не са разработени механизмите, с които ще бъдат подпомагани домакинствата“, каза Бенов.
Той коментира, че в момента приключи втората фаза по Националния план за устойчивост. Одобрени за 305 домакинства за саниране на жилищата им.
„От кандидатствалите 3000 в първата фаза, 2700 не можаха да се класират и има голямо разочарование. Програмата претърпя промени в посока, че се изисква 20% съфинансиране от собствениците на жилищата, което е причината и по-нисък интерес“, смята Минчо Бенов.
Според него посоката да се иска самоучастие е изключително правилна:
"Не бива нищо да се прави без пари. Това е ангажимент на собствениците, но защо не обезпечихме финансовите инструменти за домакинствата, които не могат да си позволят съфинансиране, например дългосрочни безлихвени заеми.
Бенов смята, че облекченията на процедурата за поставяне на възобновяеми източници на енергия за домакинства, е в правилна посока.
"За източници до 20 киловата административните процедури ще бъдат много облекчени. Доскоро, дали ще правиш соларен парк или ще си сложиш на парапета на балкона слънчеви батерии, процедурите бяха едни и същи. Сега са облекчени и се третират като преместваеми обекти. Нужно е проект и да се уведоми общината за възобновяеми източници за домакинства, за произвеждане на енергия за собствени нужди", обясни директорът на Хабитат България.
