Кметът на София Васил Терзиев постави три конкретни теми, по които очаква действия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - програмата за саниране, създаването на фонд „Благоустройство“ и изпълнението на ангажиментите на държавата към инфраструктурните проекти на столицата.
Повод за позицията му е заявлението на министър Иван Шишков, че МРРБ започва „активно да решава проблемите на София“, направено след среща с кметовете на 24-те столични района.
„Чудесно. Имам три конкретни предложения откъде да започнем“, заяви Терзиев.
Първата тема, която кметът поставя, е бъдещето на програмата за саниране. На 20 януари МРРБ представи проекта на новата програма, а близо девет месеца по-късно Националният план за саниране все още е в предварителна версия.
Предварителният Национален план предвижда поетапно обновяване на жилищния и нежилищния сграден фонд с хоризонт до 2050 г. В документа е заложено и продължаване на политиките за обновяване на многофамилните жилищни сгради. В същото време липсата на окончателно приета програма и конкретен график оставя без отговор собствениците на жилища, които очакват възможност за кандидатстване.
„А хората чакат. Десетки хиляди софиянци питат районните кметове и мен какво се случва, кога ще има програма и кога ще могат да кандидатстват“, посочва Терзиев.
Кметът очаква от МРРБ конкретен отговор на три въпроса - кога програмата ще бъде окончателно приета, кога ще започне и кога гражданите ще могат реално да кандидатстват.
Фонд „Благоустройство“: новото строителство да допринася и за развитието на квартала
Втората тема е създаването на фонд „Благоустройство“ - идея, по която Столичната община работи и за чието реализиране са необходими законодателни промени.
„Радвам се, че министър Шишков вече подкрепя идеята, за която говорим отдавна и по която работим. Още когато я представихме, казахме ясно, че за реализацията ѝ са необходими законодателни промени. Ако МРРБ е готово да помогне те да се случат - има нашата пълна подкрепа“, заявява Терзиев.
Основният принцип на фонда е част от стойността, която се създава с развитието на града и новото строителство, да се инвестира обратно в необходимата публична инфраструктура - улици, детски градини, училища, паркове и други обекти, обслужващи квартала.
Столичната община вече прилага този подход с инструментите, с които разполага. За големите инвестиционни намерения се анализира очакваното въздействие върху съответния квартал - ново население, необходимост от места в детски градини и училища, натоварване на транспортната и уличната мрежа, нужди от зелени площи, паркиране и друга публична инфраструктура. На тази основа Общината води разговори с инвеститорите за участие в компенсирането на установените дефицити.
Следващата стъпка е в този процес да бъдат включени и жителите на кварталите, така че решенията да се търсят съвместно между общината, гражданите и инвеститорите.
София чака 20 млн. евро за вече изпълнени обекти и споразумения за 88 вече одобрени проекта
Третата тема, поставена от кмета, е държавното финансиране за инфраструктурата на София по програмата за общините.
Столичната община е подготвила една от най-мащабните инвестиционни програми на града и има готовност да я изпълнява и със заемно финансиране. В същото време държавата все още дължи на София 20 млн. евро по подписани споразумения и вече изпълнени инфраструктурни обекти по държавната инвестиционна програма.
София има общо 156 готови проекта за над 100 млн. евро по програмата, като за 88 от тях все още няма подписани споразумения. Проектите включват улици, канализация и друга необходима за кварталите инфраструктура.
„Ако ще решаваме активно проблемите на София, можем да започнем оттам - държавата да плати вече изпълненото и да изпълни ангажиментите си към готовите проекти“, заявява Терзиев.
Според кмета конкретните казуси отново показват необходимостта от по-големия разговор за финансова децентрализация и повече възможности общините да инвестират част от ресурса, който се създава на тяхна територия.
„София генерира огромна част от икономическата активност и приходите на държавата. Градът трябва да има повече възможности да инвестира ресурса, който създава, в улиците, училищата, детските градини, транспорта и зелените пространства, от които хората имат нужда. Вместо за всяка голяма инвестиция да зависи от това кога, колко и дали централната власт ще реши да отпусне средства“, посочва кметът.
Терзиев заяви готовност Столичната община да работи с МРРБ и по трите теми - включително за необходимите законодателни промени за фонд „Благоустройство“ и за по-голяма финансова самостоятелност на местната власт.
„Щом министър Шишков иска активно да решава проблемите на София - добре дошъл. Работа има. Хайде да благоустроим отношенията между държавата и София с реална работа, вместо да ги санираме с PR акции“, завършва Васил Терзиев.
