"Протестите в България започнаха да стават много чести. Превърнаха се почти във форма на социално развлечение".
Това заяви пред БНР Филип Димитров, конституционен съдия и бивш министър-председател.
Той си спомни за протестите от 1997 година, в които взима активно участие.
На днешния ден преди 27 години народното недоволството срещу правителството на Жан Виденов достигна своята връхна точка. Протестиращи граждани обградиха Народното събрание. Стигна се до щурм на парламента.
"Скандирахме, пеехме и издигахме лозунги. Имаше и такива, които бяха хвърлили камъни. Дойде полицията и подгони хората с палки. Много мои колеги настояваха да водя дела, но аз отказах. В критични ситуации полицията има право дори да бие. Ако това право ѝ се отнеме, всеки, които не защитава нещо сериозно и просто е решил да се забавлява на гърба на другите, би могъл да създава суматоха в държавата"
Филип Димитров обясни, че ролята на Петър Стоянов в този момент е изключително важна. Той отбеляза също, че при служебното правителството на Стефан Софиянски са предприети сериозни стъпки.
"Подготви се почвата за въвеждането на Валутния борд. Подаде се молбата за членство в НАТО".
Димитров каза, че очаква "добри номинации" за Конституционния съд.
"Хора, които членуват в партии и са дали заявка, че имат желание да провеждат някаква партийна позиция, не би трябвало да приемат подобни номинации. Трябва да се търси политическа неангажираност".
За Конституцията няма да ви кажа нищо, категоричен бе бившият премиер.
"В последните 8-10 години се строеше една тенденция да представят страната като най-корумпираната и най-нещастната. България е на последно място по своето икономическо състояние, но в групата на богатите.
Необходимо беше да има такива промени, които да отговорят на създадените у българските граждани очаквания.
Това има значение и за нашите международни партньори.
Конституционният съд обаче не е Сенат. Няма за задача да поправя едни или други действия на Долната камара".
Филип Димитров отбеляза положителна тенденция в политическия живот на страната.
"Преживяхме две – три години, в които гледахме изблици на хули и обиди, демонизация и злоба. Това нещо затихва"
Димитров смята, че стоим разумно в геополитическо отношение.
"Макар и по-бавно, имаме мегдан да стигнем доста далече.
Голяма част от тази кал, която се хвърляше върху България, беше фалшива и невярна. Сега, с не кой знае колко драматични действия, успяваме да измием лице".
