Дйстващият Висш съдебен съвет (ВСС) ще продължи да кадрува поне 9 месеца след приемането на промените в Конституцията – няма да може да назначава само председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Това следва от внесените от депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, начело с Христо Иванов, предложения за промени в проекта им за изменения в Конституцията преди второто му четене. Те съдържат преходни и заключителни разпоредби, каквито нямаше в първоначалния проект. Това съобщи lex.bg
С тях се дават 6 месеца на Народното събрание да приеме законите, които се отнасят до прилагането на новите разпоредби на Конституцията. А след това и още 3 месеца, в които действащият ВСС да продължи работата си.
Два отделни съвета, без прокурори и следователи от парламентарната квота
Депутатите не отстъпват от идеята ВСС да се раздели на два съвета. Те предлагат този на съдиите да продължава да се нарича Висш съдебен съвет, а този на прокурорите да е Висш прокурорски съвет (ВПС). Членовете на двата съвета ще са с мандат от 4 години със забрана за повторно преизбиране веднага след края му. Изборните членове ще запазват статута си на съдии, прокурори или следователи.
По някои въпроси двата света ще провеждат Общо събрание, в което главният прокурор и министърът на правосъдието ще са без право на глас. То ще се председателства от шефа на ВКС, а в негово отсъствие от този на ВАС.
ВСС ще има 15 членове – председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание.
ВПС ще има 10 членове – главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента.
Народното събрание няма да има право да избира в двата съвета действащи прокурори и следователи, но няма забрана да „вкарва“ съдии.
7 години мандат за председателите на ВКС и ВАС, 5 за главния прокурор
Мандатът на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд остава 7 години, а на обвинител №1 – 5 години, със забрана за повторно преизбиране на тримата.
Като председателите на върховните съдилища ще се избират от ВСС, а обвинител №1 от ВПС. Запазва се настоящата процедура за назначаването им с указ от президента, но се дава срок от 7 дни на държавния глава, за да го издаде. Ако това не стане в тези 7 дни, ще се обнародва решението за избора на съответния съвет.
Носител на съдебната власт е съдът, но за прокуратурата и следствието изрично се записва, че са част от съдебната власт, предвижда друго предложение на депутатите.
Прокуратурата ще следва структурата на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
Главният прокурор ще представлява цялата прокуратура и ще ръководи Върховната прокуратура (ВП), т.е. вече няма да има върховни касационна и административна прокуратури.
Главният прокурор ще утвърждава общи методически правила по предложение на ВП.
Що се отнася до правомощията на прокуратурата извън наказателния процес, депутатите предлагат в чл. 127 от Конституцията да се запише, че тя „предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда, в случаите предвидени в закон“. Освен това се предвижда, че прокуратурата „в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на публичния интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“.
Съдът ще е филтър за КС, инспекторите с двегодишна забрана да са магистрати
От предложенията изглежда, че депутатите са се отказали да създават нов Инспекторат на съдебната власт и остава действащият към ВСС. Като на инспекторите се позволяват два последователни мандата, но след приключването на мандата се въвежда забрана да заемат длъжностите съдия, прокурор или следовател в продължение на две години, като им се дава право да се пенсионират по ред, определен в закон.
Що се отнася до индивидуалната конституционна жалба, проектът е претърпял сериозни редакции. Предлага се тя да е опосредена и филтър за исканията на гражданите да е съдът. Т.е. страните по делата ще могат да искат от съда да сезира Конституционния съд (КС). За целта се дава право на всеки съд да сезира КС по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото – няма да има право да иска тълкуване на Конституцията. „Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след влизането на решението на Конституционния съд в сила“, гласи един от текстовете, предложен от депутатите.
Двойно гражданство за депутатите, председателят на ВКС може да е служебен премиер
Редакции са претърпели текстовете за служебното правителство. Сега депутатите предлагат президентът да назначава служебен премиер някой измежду председателя на Народното събрание, председателя на ВКС, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или заместника му.
Освен това предложенията предвиждат единствено депутатите да могат да са с двойно гражданство. Като се въвежда изискване да са живели в страната през последните 18 месеца.
Очаквано е отпаднало предложението за националния празник. Остава обаче това за регулаторите. Предлага се в основния закон да се създаде разпоредба, която гласи: „Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон“
