„Правим всичко възможно българските земеделски производители да имат устойчиви доходи, въпреки трудната пазарна ситуация.“ Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред Консултативния съвет по зърното, който се проведе днес в МЗХ.
Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, след проведени редица разговори с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски. Той запозна Консултативния съвет и с проведените разговори от последните дни с останалите четири страни членки, засегнати от украинския внос – Румъния, Полша, Унгария и Словакия, които заедно с България ще настояват отново да има подпомагане за сектора през 2024 г., тъй като войната в Украйна продължава.
Вътев информира Консултативния съвет за въведения от 4 декември 2023 г. от Украйна режим за издаване на лицензи за износ за България на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Той подчерта, че на този етап лицензионният режим е информационен и никой няма намерение да се намесва в търговски сделки между продавачи и купувачи. „МЗХ не е спряло никого да внася. Пазарът определя всичко и министерството не следва да е арбитър между участниците на пазара“, подчерта той.
Във връзка с проведена по-рано днес онлайн среща с украинския министър на аграрната политика и храните Микола Солски, министър Вътев съобщи, че е уточнено да продължи редовната обмяна на информация между България и Украйна за движението на селскостопански стоки чрез създадената контактна точка в МЗХ, която се ръководи от заместник-министър Александър Йоцев.
Министърът посочи, че се работи приоритетно, в това число в интензивен порядък на комуникация с други институции, за да бъде облекчен разрешителният режим за достъп до напояване. Той даде примери с високите добиви на плодове, зеленчуци и зърнени култури в съседни страни, където е осигурено напояване. „Ние сме го поставили като цел номер едно и се надявам да успеем“, коментира министърът.
На участниците в заседанието бяха представени и данни за производството на зърно през тази година. 6 588 680 тона е производството на пшеница от тазгодишната реколта по оперативни данни, отчете дирекция „Растениевъдство“, при среден добив 543 кг от декар, което е над миналогодишното количество, което по окончателни данни е 6 230 431 тона.
Количеството е напълно достатъчно за задоволяване хлебния баланс на страната, при средногодишно потребление от около 1,1 милиона тона пшеница за производство на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, като има достатъчни количества и за осигуряване на фуражния баланс, за семена и за износ, подчерта министър Вътев. Качествените анализи, направени от дирекция „Растениевъдство“, сочат, че има достатъчно произведено зърно, което да удовлетвори изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия.
По отношение на останалите култури, през тази година са произведени и 728 560 тона ечемик, 232 729 тона рапица, 2 248 325 тона царевица и 1 623 214 тона черен маслодаен слънчоглед.
Запасите от зърно, с които страна разполага към 8 декември т.г., са 3 432 457 тона пшеница, 401 435 тона ечемик, 205 522 тона рапица, 1 812 237 тона царевица, 1 504 582 тона черен маслодаен слънчоглед.
