В България 1.4% от брутния вътрешен продукт през 2022 г. е формиран от лични преводи от емигранти към родната им страна. Това сочат данни на Евростат за личните парични трансфери между държави в ЕС и държави извън съюза, цитирани от investor.bg.
Средствата, изпращани от емигранти между държави извън ЕС и държави членки, са достигнали 43,5 млрд. евро през 2022 г., сочат данни на Евростат. Това показва ръст от 14% в сравнение с трансферите от 38,2 млрд. евро през 2021 г.
Средствата, постъпили към домакинства в ЕС, са били в размер на 13,5 млрд. евро – ръст от 10% в сравнение с 2021 г., когато са възлизали на 12,4 млрд. евро.
В последно време се наблюдава значително нарастване на средствата, които се изпращат от държави в ЕС към държави извън съюза, особено през последните пет години. От 2018 г. насам има нарастване с 41%, докато средствата, вливащи се в ЕС, са нараснали само с 15% за същия период. В резултат на това има нарастващ отрицателен баланс на трансферите между ЕС и външни държави в размер на 30 млрд. евро през 2022 г.
Страните, при които са постъпили повече средства, отколкото са били изпратени, са 9, като в 4 от тях постъпилите парични преводи надвишават 1% от брутния вътрешен продукт: Хърватия (2,8% от БВП), България (1,4%), Португалия (1,4%) и Румъния (1,3%).
Същевременно в Кипър (-0,9%), Малта и Испания (по -0,6%) се наблюдават най-големи дефицити на лични трансфери към останалия свят като дял от БВП.
