Паметникът на съветската армия не е военен паметник, не е културно наследство, няма го в списъците на Министерството на културата, не е включен в Договора за приятелски отношения с Руската федерация, няма го никъде!
Коментара направи пред БНР Тони Николов, философ, журналист, главен редактор на "Портал Култура" и списание "Култура".
Той припомни, че има две решения на Столичния общински съвет за демонтирането на ПСА, но "продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг".
Тони Николов цитира отворено писмо на скулптора Любомир Далчев - един от авторите на скулпторите на Паметника на съветската армия, изпратено през 1993 г. до вестник "Труд", но публикувано чак на 28.07.2004 г. на стр.14-15 на вестника. По-късно писмото е многократно препечатвано и цитирано:
"И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.
Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра - да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите".
Той посочи, че дори това своеобразно завещание на големия български скулптор не искат да го чуят част от хората в България.
Философът и журналист подчерта, че паметта е много особено, защото "предполага едно отношение към благо и ценност":
"Не всяка памет се толерира. Паметта за масовите убийства не се толерира! ... Какво искаме да покажем на следващите поколения - че толерираме това?".
Николов обясни, че ПСА се демонтира на парчета, както е бил монтиран при издигането му:
"Той е правен на части, вдигнат е и е запоен на място. По същия начин се процедира и сега. Опасно е да бъде свален в целия си вид".
Той посочи, че са неоснователни съмненията, че паметникът ще бъде унищожен, защото решението на СОС не е отменено и скулптурната композиция ще бъде преместена в музей.
