Панделиева: Най-голямата щета от някогашния режим беше идеята, че някой друг се грижи за нас

„Невъобразимо и неповторимо е самото усещане за този ден. Сякаш бяхме спрели да дишаме и бяхме преминали в някаква друга реалност. И който е могъл да го изпита, независимо къде е бил – това усещане, че една вечност, изведнъж е свършила, и пред тебе се отваря изцяло друго нещо, което е токова всеобхватно, че то изглежда по-голямо от космоса. Невероятно е.“

Това разказа в студиото на Euronews PrimeTime за спомените си на 10 ноември журналистът Лияна Панделиева, едно от лицата на демокрацията и на митингите в зората на преход.

„Това, което установих, след като станаха промените, е че през цялото ми детство никой от родителите ми нито с една дума не е посмял да ми разкаже откъде идва и какви потресаващи и унищожителни щети са понесли моите родове“, сподели Панделиева.

От страх да не би аз да споделя с някого или да не би да ми хрумне да се настройвам срещу властта. Абсолютно синхронно мълчание. Те помежду си не са си говорили. До такава степен е съществувал уплах какво може да се случи.

„Ако някой действително може да разкаже за това време, това биха били нашите родители“, посочи тя.

„В началото обществената енергия беше толкова голяма, че никой не би трябвало да очаква, че тя може да се възстанови в същия обем и сила“, подчерта Панделиева.

Най-голямата щета, която е нанесена от тогавашния режим, беше идеята, че някой друг се грижи за нас. И големият пропуск в началото на тези промени беше, че никой не даде посока на обществото, че вървим към лична отговорност, към себеизграждане и изискване от себе си и тези, които са избрани.

„Че никой вече няма да се грижи за нас. Че никой вече няма да носи отговорност за това какво се случва с нас. Че завършването на „висшо“ не означава работа. Че си длъжен да подготвиш децата си, себе си, да се бориш, а не да очакваш, че някой ще направи нещо за теб“, допълни Панделиева.

Според нея 34 години по-късно обществото в много голяма степен чака някой да му подреди неговите неща.

„Ако тези, които са ни ръководили тогава, са отговорни за нещо, то е за пълната абдикация от отговорността да създадат нормите, които да ни водят“, посочи тя.

„Който и да управлява държавата в момента, трябва да превърти наново цялото това колело и да постави в основата на цялото ни съществуване нормите и тяхното спазване, а ние вече сме разбрали, че спокойно можем да живеем, без да спазваме нормите и в това е трагедията ни“, каза Панделива.