Има един ресурс, за който рядко говорим, но от който съвсем пряко зависи бъдещето ни. Не, не говоря за атомната енергия. Нито за въглищата. Нито за соларните или ветропарковете. Този ресурс не е изкопаем, но има нужда от сериозна грижа и, ако правилно инвестираме в него, ще бъде възобновяем, а с времето и ще се умножи многократно.
Това обобщава във "Фейсбук" Ивайло Мирчев.
Става дума за интелектуалния капацитет на хората в България. Днес прочетох чудесната новина, че изследователи от Софийския университет са сред първите два процента от най-добрите учени в света.
Това са хората, които с изследванията си движат научния напредък. Заради работата на такива хора можем да живеем по-дълго и по-добре, да решаваме доскоро нерешими проблеми и да се възползваме от развитието на науката и технологиите във всяка сфера на живота.
Имаме учени, които са сред първите два процента на най-добрите в света. Не съм изобщо убеден, че като държава сме допринесли достатъчно за този факт.
По-скоро съм склонен да мисля, че това се е случило въпреки недостатъчното финансиране на научното развитие у нас, въпреки проблемите на българското образование, въпреки всичко.
Представете си за момент какво би било, ако успеем да затворим пробойните в държавното си устройство, спрем корупционните течове и започнем наистина сериозно да инвестираме в образование и наука?
И затова ни трябват конституционни промени и правосъдна реформа. За да можем най-накрая да инвестираме в ресурсите на България, на първо място в човешкия.
