„Изваждането на прокуратурата от съдебната власт може да доведе до нейното обяздване отстрана на изпълнителната и законодателната власт. Независимата съдебна система минава през автономност, отчетност и независимост на съда, но не свръхнезависимост.“
Това каза в студиото на Евронюз България Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Института за правни инициативи. По нейните думи след два парламента и няколко месеца работа вчера наистина е започнала работата на Комисията по конституционни въпроси, като е бил представен „коктейл от конституционни промени“.
Според Гяурова-Вегертседер депутатите ще се съгласят върху част от предложенията, свързани с ВСС или поне това са били сигналите от представителите на ГЕРБ, ПП-ДБ.
Това не са реалните предложения за промени, а само идеите на ПП-ДБ. Вчера ГЕРБ изрично казаха, че те ще работят за един общ проект, в който да могат да се припознаят и някои от партиите, които са нужни за образуването на това мнозинство от 180 гласа.
Гяурова-Вегертседер е съгласна, че съществува има риск от прекалена концентрация на власт в съдиите, за което предупреди част от неправителствения сектор.
„Ключовата дума е баланс“, смята експертът.
„Тази самодостатъчност на една самостоятелна съдийска колегия и недопускането на външни фактор и това капсулиране могат да доведат до прекомерно затваряне на системата и да ограничат възможността за един независим граждански контрол и коректив, което в момента присъства по начина, по който е структуриран ВСС“, коментира Гяурова-Вегертседер.
Според нея предложенията на ПП-ДБ са една основа, върху която трябва да се дискутира.
Това, което ми липсва в тези предложения, е свързано с Инспектората към ВСС. Казаното вчера за по-голяма независимост на Инспектората и създаване на задължение след изтичането на мандата на инспекторите да не се връщат в съдебната система крие пък опасност изобщо да няма желаещи да влязат в този орган.
„Това може да наруши независимостта и автономността на прокуратурата, която е част от съдебната власт“, отбеляза Гяурова-Вегертседер и добави, че ако наистина това е планувано по този начин, то трябва да бъде преосмислено.
„Другата крайност, която нарушава баланса, е това, което се предлага за т.нар. прокурорска колегия. Там се отива на другия полюс – само двама прокурори да бъдат избрани от своите си среди и един следовател, а всички останали да бъдат избирани през Народното събрание, като се предлага и забраната да не бъдат действащи в момента прокурори и следователи. По този начин ти свръховластяваш съдийския съдебен съвет, като напълно обезсмислящ общественото участие и гражданския мониторинг, а от друга страна свръховластяваш обществено участие в един прокурорски съвет“, каза още експертът.
Според нея обезличаване на фигурата на главния прокурор на този етап ще бъде контрапродуктивно.
„Бързината и лекотата, с която се променят законите, не е продуктивно за системата и нас като общество, нито работа за независимостта на съдебната власт, където консервативността е позитивно качество“, подчерта Гяурова-Вегертседер.
