"Целият избор се превърна в една политическа сделка. То си пролича веднага, с двете кандидатури за подуправител."
Това каза относно избора на ръководство на БНБ Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите и лидер на "Нормална държава". Няма да има нито един централен банкер, предупреди той, заради "ярки" по думите му политически назначения.
"Няма да има и класически банкер, а пък централен съвсем няма. Изборът на подуправителите съвсем ще политизира Централната банка."
Кадиев е на мнение, че по време на процедурата за избор на управител на БНБ не е бил зададен нито един неудобен въпрос, а са били отпправени "лесни и безсмислени въпроси", съобщи БНР.
Независимостта на Централната банка винаги е била най-важна, а не широка политическа подкрепа, за каквато говори при избора си Димитър Радев, отбеляза още Георги Кадиев.
"Истински важният ресор е управление "Емисионно" – там е всичко на практика, 90% от дейността на банката и на г-н Гюров там ще му бъде много трудно. Първо, защото е политическа фигура и второ, защото няма никакъв опит."
"ПП и ДБ участват в изпирането на определени личности, които не би трябвало да бъдат изпрани", коментира Кадиев, визирайки и ролята на ДПС.
"Вече стана пълноценна тройна коалиция и очевидно това ще бъде.Протестите бяха предадени. Реформата беше саботирана. Не виждам никакъв смисъл от продължаване на този парламент. Не очаквам нищо добро от него."
Кадиев очаква да бъдат приети допълнителни разходи в Бюджет 2023 и го определи като "много труден". Освен приходната част, другият голям риск е да не постъпи поредният транш от ПВУ, посочи той. По думите му "в проектобюджета на служебното правителство го нямаше този транш. Те бяха предвидили, че няма да влезе".
"Толкова много рискове има, а от другата страна като буфер няма почти нищо. По-скоро ще бъда учуден, ако бъде изпълнен бюджетът. Единственият буфер – т.нар. капиталови разходи да не бъдат изпълнени. Буфер от 1 милиард има, но може да не е достатъчeн", заяви финансистът и изрази предположение, в крайна сметка бюджетът ще завърши с дефицит над 3%. Според него е трябвало тъкмо така да се планира дефицитът – "без да пренатягаме, без да затягаме коланите толкова много", да се стремим към дългосрочното му потискане.
