Иво Сиромахов е писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.
- Г- н Сиромахов, как се зароди идеята сега да напишете книга с провокативното заглавие „Бай Тошо” – зачестилите разговори за изкуствения интелект, или отсъствието на естествен у толкова много партийни и държавни ръководители?
- Прочетох във вестника, че в Дания основали политическа партия, управлявана от изкуствен интелект. Помислих си какво би станало, ако в България изкуствения интелект се въведе в държавното управление. И си представих как безпристрастната логика на машината се сблъсква с неразгадаемите правила на нашенския манталитет. Реших, че от това може да излезе добър сюжет.
- Вярно ли ще бъде да наричаме управляващите у нас както вчера, така и днес, елити? Защо нито преди, нито сега те не постигат резултати в преследването на демокрацията и все се провалят?
- Защото не са елити. В България елит е имало до 1944 година. После е избит и на негово място са дошли каскетите. Днешните политици са техни ученици и верни последователи. Те нямат представа какво е демокрация.
Но това не е толкова страшно. По-страшното е, че избирателите нямат представа какво е демокрацията и как функционира държавата. От години говоря, че
в средното училище трябва да се въведат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат как функционира демократичната държава.
Да научат гражданските си права и как да ги защитават.
Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.
Да разберат какво означава разделението на властите.
Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.
Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.
И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. А хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.
Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.
Да разберат, че демокрация означава активно участие от всички граждани, а не „абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко“
И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.
Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.
- Вие лично често пишете за недостатъците в образованието, за липсата на възпитание в семействата. Тази тема е толкова важна, но защо ѝ се обръща твърде малко внимание?
- Защото за днешните българи образованието и възпитанието не са ценност.
Българите се провалят като родители, те не умеят да възпитават добре децата си. Учат ги на себичност и егоизъм.
Отглеждат в семействата си малки агресивни, егоистични простаци, които порастват и се превръщат във възрастни агресивни и егоистични простаци. А от образованието изобщо не се интересуват. За повечето родители училището не е храм на знанието и напредъка, а просто някакво място, където някой да занимава децата им, за да не им се пречкат вкъщи. От възрожденските идеали за просвещение не е останало нищо.
