"Народният театър "Иван Вазов" е свещено място за любителите на театъра и мое лично вдъхновение. На сцената на този театър в онези години и по-късно със затаен дъх съм гледал играта на Иван Кондов, Асен Миланов, Андрей Чапразов, Наум Шопов, в наши дни Руси Чанев, Валентин Ганев, Камен Донев, Мариус Куркински, Теодора Духовникова, Бойка Велкова...
Сред десетките великолепни спектакли, които съм гледал, са и "Хъшове" на Александър Морфов с блестящия Руси Чанев, камерната пиеса "Контрабасът" с Валентин Ганев, както и паметния "Крал Лир", последната роля на Наум Шопов.
Най-добрата пиеса, през последната календарна година на сцената на националния театър е "Бурята", под режисурата на Робърт Уилсън, събитие, създадено и изпълнено с изключителен перфекционизъм на целия екип и театрална класа, което може да служи като коректив, единица мярка за театър. Зашеметяващо!
Вероятно най-посещаваният от мен театрален салон е този на Народен театър "Иван Вазов".
Около този театър тези дни се разиграва скандал с участието на Александър Морфов и зам.директора на театъра Велислава Кръстева. Не познавам лично г-жа Кръстева нито нейните възможности като ПР, но случката ме накара да се замисля, защото е с обществен резонанс", пише в коментар в социалните мрежи проф. Коста Костов, по повод скандала в Народния театър, при който режисьорът Александър Морфов написа "изчезвай" на вратата на бившия ПР на ДПС Велислава Кръстева, която сега оглавява отдела "Връзки с обществеността" в театъра.
Ето какво казва още проф. Костов:
"Народният театър е светиня и трябва да сме особено критични към неговата политика и обществен образ. В центъра на скандала са талантлив режисьор, част от интелектуалния елит на нацията и зам.директор на театъра, който е работил за компрометиран в обществото политик, един от виновниците за провала на прехода, усукал народната съдба около обръчи от фирми, приватизирал част от южното черноморие, където си е изградил морски султанат. Политизирането на независима национална институция е обида към екипа на театъра и зрителите и подобни назначения са остатъчни рефлекси от една друга циеилизация, от която излизаме, но още не сме. Надписите по вратата на Кръстева са недвусмислени и напълно адекватни на случващото се в България, която попадна под игото на политици, издялани по модела на ДС.
Ще дам няколко пояснения, каквито няма да чуете от националните медии и хлевоустите журналисти, които огъват тучни снаги около влиятелните политици, но с широко затворена уста.
С волята на "златния пръст" на Ахмед Доган са редени правителства на прехода и не малко институции като Български футболен съюз (БФС). В здравеопазването ни нищо съществено не се случва без да се знае и одобри от ДПС. Имат "очи и уши" навсякъде. Такива като мен, които вече 40 години са в системата, не държат постоянно слушалки в ушите си и знаят КОЙ цепи и кой реди картите в българското здравеопазване. Чуваме и виждаме туй-онуй. Подземията на българското здравна система са партийни банкови трезори за онези, които държат ключовете към тях. Битката за милиардите в сектора е епична и в нея има командири и редова войска. Командирите си имат болнични вериги и яхти, а за войската е коматчето хляб. Конкурсите за шефове на големите болници в България от години преминават под надзора на партийните централи, основно на ГЕРБ и/или ДПС, а някои направо ги назначават с едно кратко и безболезнено посядане на дивана в сараите. Българският лекарски съюз (БЛС) също обича баклава и кадаиф.
Сашо Морфов може да е нарушил правилника на театъра, но не е подвел никого. Трябва да се знае - ясно и категорично - кой, КОЙ е в институцията, в която той твори събития от години. Ако всеки от нас премълчава онова, което го гнети, ще говори само това, което не мисли. И аз "драсках" по вратата на началника на болницата, в която работих 35 години, но мераклиите, които "триеха" написаното бяха повече от тези, които искаха да го "прочетат". Така е в България. Или си Морфов, или си Мента. Но само за първия има място в Народния театър "Иван Вазов", завършва той.
