Законите на политическата джунгла у нас са неумолими. Колчем се появи нов субект и другите се нахвърлят върху него. Ако забелязвате никой не говори нито за Борисов, нито за Пеевски.
Това коментира във "Фейсбук" Илиян Василев.
Импонира ми позицията на Христо Иванов - да не критикува, а да предлага. И да приемат и да откажат той остава с декларираната си добронамереност и ще ограничи риска за своята партия от миграция на вота.
Да отговорим на няколко въпроса за да рационализираме поведението си.
По-добре ли е К и А партията да се яви самостоятелно, отколкото в предизборна коалиция? Отговорът е в две части - да, защото ще прибере периферия, която до този момент не спечелена от партиите на протеста, или разочаровани, които няма да отидат да гласуват /основно от ИТН/ и не, защото ще вземе и периферия от другите партии на протеста.
Тук сметката е ясна - дали ползата /за каузата на управлението срещу Борисов/ е по-голяма от "вредата". Не мисля, че има разумен човек, който да не се надява че ползата ще бъде по-голяма. Тук и критиките срещу новата партия не непременно и пречат.
Единственият ни ориентир са тези 121 плюс гласа. Още преди време бях казал, че предизборна коалиция ще консолидира протестния вот, като го направи управленски и така ще вземе и от ГЕРБ - там има доста голям дял на "слънчогледен" вот - с властта.
Другият предмет на критика е несъстоятелен - това че ще ползват други малки партии - новите нямат никаква друга алтернатива.
Третият въпрос е как да се съчетае енергията на промяната - възможно е само едно - предизоборно споразумение за съвместно управление с ДБ и ИБГНИ. Не съм сигурен за ИТН.
Това което ме притеснява, че отива много енергия във взаимни нападки, а Борисов, Доган, Пеевски и Гешев са си на завет. И ГЕРБ и ДПС също.
Предизборно споразумение за съвместно управление след изборите ще потуши тази самоубийствена страст.
Единственият начин "периферията" и неопределилите се да подадат гласовете за следизборната коалиция по отделните партии без катаклизми помежду им е избирателите да бъдат убедени, че протестните партии могат да мелят брашно заедно. Защото атаките помежду им неминуемно ще прераснат в лична неприязън и след два провалени избора хората отново ще си кажат - тези пак няма да направят нищо.
Така че намалете децибелите. Ако не можете да запазите симпатиите на своите избиратели то основната причина е във вас, не в околната среда и конкуренцията. Избирателите не са крепостни. Конкуренцията е здравословна.
Да, и за мен аналогиите между НДСВ и К и А са повече от една, но този път няма вероятност новата партия да стане първа сила. Могат да имат претенции за 30 процента, но те са несериозни.
Забележете повечето нападки към К и А идват от медии и политици на задкулисието и е странно, как им пригласят и хора от протеста? Някой друг път ще ви говоря за айкидо политиката.
