С оглед на сложната политическа обстановка влизаме в хипотеза на поредни възможни служебни кабинети. Тази теза разви в "Преди всички" по БНР Александър Димитров, преподавател в катедра „Политология“ във Факултет „Международна икономика и политика“ на УНСС.
Такива по-амбициозни заявки имат основание, когато се разсъждава в хипотеза за нестабилен парламент. Оттам те придобиват по-логичен характер извън нормалните за един служебен кабинет цели, коментира политологът, след като президентът Румен Радев обяви състава и целите пред новия служебен кабинет.
„Парламентарно представената политическа класа не успя да постигне консенсусите, за които беше заявила предизборно, че ще се бори. Влизаме във все по-сложна ситуация за провеждане на диалог“, изтъкна Димитров. Политологът посочи, че на вниманието на обществеността се поставят тестови въпроси около намеренията на досегашните служебни министри Петков и Василев.
„Не сме разбрали същността на този политически проект. Всеки коментар ще е на принципа на кристалното кълбо, но очевидно определени политически амбиции са заложени. Дали ще ги видим реализирани сега, бързо, за да се капитализира тяхната обществена подкрепа или ще се изчака да се структурира нещо по-сериозно, което да се включи в политическата борба, предстои да видим.“
Най-големият плюс на служебния кабинет е, че успя да успокои ситуацията в страната, въпреки хаоса, който парламентарните дебати създадоха, смята Александър Димитров.
Българският избирател се е нагледал на грозни кампании, трудно е да бъде изненадан, отбеляза преподавателят. Ако се случи кампания, в която той да бъде още по-отвратен, ще бъдем свидетели на електорален шок, остра редукция на гласуващите, допълни той. „Това може да се случи, ако успеем да преминем високите прагове на българския избирател.“
Нагоре може да дърпа избирателната активност единствено фактът, че изборите са 2 в 1, уточни Димитров. По думите му допълнително интерес могат да генерират бъдещите конкуренти на държавния глава Румен Радев.
