„Разкритата шпионска мрежа е на доста ниско оперативно ниво. Това не е добър атестат нито за българското военно разузнаване, чиито участници са в нея, нито за руското разузнаване”. Това заяви бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров.
„Не ми се вярва това да е самоинициатива, но не е изключено и да е. Разследването ще установи това”, каза още той.
„Иван Илиев не е резидентът, макар и да е наречен така от разследването. Вероятно в случая става дума за различни разклонения на една по-голяма мрежа”, смята Гяуров.
Запитан кое от действията във външнополитическата активност на България би могло да предизвика нарастващ интерес в руското разузнаване, той отговори: „Не е необходимо да отделяме едно конкретно събитие или действие, за да го ограничим като повод. Дори самият факт, че България стана член на ЕС и НАТО и че излезе от орбитата на влияние на Русия, е съвсем достатъчен за подобен интерес”.
По думите му чуждия офицер обикновено се вербува по-трудно, но в общия случай - по правилата на класическата вербовка. „Те не са кой знае колко много, принципите са изчерпателен брой. Най-вече се работи за това конкретният човек да бъде мотивиран, да придобие вероятно материална мотивация”, обясни още той. И допълни: „По времето на Държавна сигурност и на Съветския съюз се говореше основно за вербуване на идеологическа основа. Много често вербовката протича и на базата на компроматни материали, които ако излязат в публичното пространство могат да бъдат много увреждащи имиджа на лицето”.
