ДВ: Какви са тия дронове, които потапят кораби в Черно море? Бангладешки?
Хайде холан! Само глупак не би се досетил откъде идват тези примитивни оръжия. Отчаяни действия на един комплексиран сатрап, който в желанието си да покори чужда държава, унищожава своята собствена.
Твърде тъжно е да видиш за пореден път как един тиран като Путин постави в ковчег огромно културно наследство, постави интелекта на колене, изпрати несъгласните и достойните в Сибир, а останалите закопа след "лечение" с "Новичок". Добре е да погледнете съдбата и творчеството на писателя Салтиков-Шчедрин, за да се убедите, че и до днес геният е враг, а властта на Бащицата и малограмотността на крепостните е непреходна религия.
Какво би казал като цяло за сегашната власт и нейните провали?
Съществуваше огромна надежда за победа над злото, над корупцията, правното и безправно насилие. Пореден провал в масовите електорални мечти. В парламента се появи впечатляващо множество от неизвестни лица, хора без познато за нас гражданско поведение, без впечатляваща биография и без принос към наука и култура. Този неочакван парламентарен аксесоар дължим на спотаената любов към посредствения и безгласния. В този случаен подбор основен фактор е една забележима социопатия и провинциално дружелюбие.
Имам следната теория – най-общо, че в момента се е завърнало нещо неокомунистическо. И че сегашната власт отчаяно страни от това да се говори за двете най-големи комунистически престъпления на 80-те – скритата истина за Чернобил и "Възродителния процес". Така ли е?
Струва ми се, че тази твоя теория е правилна. Огромна грешка на Европа беше, че ни прие в съюз с достойни нации. С оглед на нашето политическо поведение не заслужаваме подобна чест. Тъгуваме за азиатска форма на диктатура, самонарекла се "комунизъм" и нямаща нищо общо с политическите фантазии на Маркс, отгледан от капиталиста Енгелс.
Относно това срамно дело и престъпление, наречено "Възродителен процес", мога да говоря с часове. Голяма част от моята биография като преподавател и автор са свързани с Турция. Там винаги ме даряват с любов и самочувствие.
Преоткриването на последствията от Чернобил за мен е едно банално престъпление. За мен тук няма нищо загадъчно. Да пожертваш здравето и живота на населението в името на оцеляването на васалите и тяхната вярност към падишаха е известно историческо явление. Прочетете за срамните дела на Александър Невски. Бедата е, че това се случи при нас вчера, а не преди няколко века.
Защо прозападното у нас почти неизменно се проваля?
Западни никога не сме били. Прозападни са само част от следосвобожденската ни интелигенция и така е до днес. Османското наследство е ген, дори хромозом или наследствена болест сред всички балкански държави. Пет века болест има нужда от пет века лечение. Водещ фактор в тази трудно лечима епидемия е естествената нужда от тарикатлък, оцеляване с минимални усилия, овчедушие и любов към управляващия простак с аромат на неолит.
Странно е, че просперитетът на средния човек е правопропорционален на неговата агресивна простотия. Имаме експанзия на нематериално културно наследство, което нито е култура, нито наследство. На тази нещастна земя манталитетът на неграмотния ще бъде победител.
Къде си по линията ляво-дясно?
Колко са хората у нас, които съзнават действително какво е ляво и дясно? Тук това разделение носи исторически смисъл, лишен от действителна политическа съпричастност.
В България съм десен с огромни съмнения към родния капитал и реинкарнацията на същия, придружена с петолъчки, сърпове и чукове. Възможно е някой ден да бъда ляв, европейски ляв с презрение към всички диктатури или техни наследници, определящи себе си като леви.
Културният министър Милошев се похвали с цели 5,5 млн. повече за култура. Какво трябва да се направи реално в този "сектор"? Каква да е тази организация и културна система, която да възнаграждава смисленото, и въобще възможна ли е такава?
Позволи ми да използвам едно износено през годините клише. Държавата стои на две колони – образование и култура. Това е така. Всичко останало е следствие.
Основната беда се дължи на бездействащи и несправедливи закони, определящи основно разпределението на един вечно нещастен бюджет. Това са остарелите и несправедливи ЗЗРК, ЗКН, ЗАП, ЗФИ, ЗРТ. Съществуващите закони са причина за мизерия, корупция и явления, поставящи ни като периферна и незначима за Европа и света култура. Твърде странно е, че имаме министър с неизвестен принос или дори гражданско поведение и с образование на землемер.
Всеки бюджет в министерството е по-голям от предишния. Днес отсъства преизчислението като завишен доход и инфлация. Бюджетът за култура преди години е бил един процент от БВП. 2021 година беше 0.6, а днес вече е 0.43 от БВП. Това е нещастие, гарантиращо мизерно оцеляване и имитации на съмнителен успех. По тази тема са ми необходими поне няколко часа за разяснение.
Добре, харесва ли ти изобщо този наш тип "демокрация" в момента? Какво да направим, за да станем поне поляци или гърци?
Имитацията на демокрация не е демокрация. Тази фолклорна демокрация, чалга демокрация е основна причина да бъдем най-бедните европейци, най-нещастните, най–неграмотните и най-болните. Живеем в затворен кръг. Моето черногледство винаги е побеждавало безформения оптимизъм.
Какво те тревожи лично? Заради какво не можеш да спиш спокойно?
Правилният ти въпрос би бил какво не ме тревожи, но тук не мога да отговоря. Неприятна ми е вечната победа на неграмотния, самочувствието на победилия простак, катастрофалният манталитет на примитива и бавната смърт на обречения разум.
След баща ти, Далчев, Койчев и още неколцина – какво се случи в българското скулптурно творчество през последните 30 години?
Нищо. Абсолютно нищо. Монументалната пластика се превърна в човекоподобен кич, виждате го навсякъде. Не съществува съвременна пластика за градска среда. Две поколения автори не са представени в национални или градски колекции. Моята авторска биография дължа на отворените граници и възможността за реализация на проекти, немислими за средата, в която работя.
Какво извая последно?
Този въпрос не се задава. Никога! Това не е разказ, не е поезия. Ела в ателието и сподели своето мнение. Често се е случвало по света да ме попитат какво съм искал да кажа с моята работа. Това е глупост, съчетана с липса на въображение и чувство за естетика. Единственият път, когато съм обяснявал своя замисъл, беше в Бразилия на един сляп човек, който, опипвайки с ръце моята работа, ми сподели, че много я харесва.
Отчая ли се съвсем? Можеш ли да кажеш едно-единствено насърчително нещо? Защото животът си минава и все така не отговаря на мечтите, че ще стане по-добре.
Насърчително. Кому? На тази нещастна общност, дарена с разум? Тя няма нужда от съвети, тя познава нашата обреченост. Разумът тук е предизвестен некролог. Иначе мечти имам и със сигурност ще ги реализирам.
Източник: www.dw.com