Глобата от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията, може да бъде прехвърлена върху потребителите или доставчиците. Това заяви бившият министър на земеделието Иван Христанов в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.
Според него санкцията сама по себе си няма да доведе автоматично до по-ниски цени или до по-добри условия за производителите. „Те няма да платят тази глоба от джоба си. Ще избият тези пари или от цените към нас, клиентите, или от цените, които получават от доставчиците. Ще натиснат за още по-големи отстъпки“, заяви Христанов.
Бившият министър определи като изненадващи както размерът на санкцията, така и моментът, в който е наложена. Той посочи, че през 2016 г. глобата е била 80 000 евро, през 2020 г. – 176 000 евро, а през 2025 г. – 256 000 евро. По думите му част от тези санкции са били отменени или обжалвани.
„През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига“, каза Христанов. Той добави, че подобни въпроси се поставят и при търговията с храни, горива и услугите на мобилните оператори.
Христанов направи сравнение с глоби в други европейски държави. Той посочи санкция от 162 млн. евро за полската верига „Бядронка“ през 2020 г. и глоба от 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г. По данни, цитирани от него, в Европейския съюз за тригодишен период са били наложени глоби за около 42 млн. евро при 754 случая.
„Кауфланд“ определи глобата като прекомерна и заяви, че тя пренебрегва европейските стандарти за пропорционалност. Христанов посочи, че ключовият въпрос ще бъде дали санкцията ще издържи при съдебно обжалване.
„Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК“, заяви той.
По думите му средствата от подобни санкции трябва да бъдат насочвани към производителите и преработвателите, които са били ощетени, а не да остават единствено в държавния бюджет.
Христанов постави и въпроса за отношенията между КЗК и изпълнителната власт. Според него е притеснително, когато министър на икономиката говори по начин, който може да се възприеме като позиция на независимия регулатор.
Той посочи още, че „Кауфланд“ в България отчита печалба от 4,8% от оборота, а „Лидл“ – 4,4%. За сравнение Христанов даде 3,8% за „Кауфланд“ в Румъния, 3% за финландската Kesko, 2% за нидерландската Ahold и полската „Бядронка“, както и 1% за френската Carrefour.
Според бившия министър доставчиците се притесняват да говорят публично за отношенията си с големите търговски вериги. Той заяви, че окончателната оценка на санкцията ще зависи от съда и от събраните по случая доказателства.
