Започва работата на представителството на сектор „Здравеопазване“ в Обществения съвет към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Мандатът започва с представител Албена Дробачка, председател на Сдружение за прогресивна и отворена комуникация (СПОК), и заместник-представител д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ (ЗДКХ). Те поемат отговорността да представят общите позиции на организациите в сектор с пряко значение за здравето, сигурността и качеството на живот на гражданите. Еот какво споделиха двамата пред ФАКТИ.
- Г-жо Дробачка, г-н Велчев, вече сте представители в сектор „Здравеопазване“ в Обществения съвет към парламентарната комисия. Как гражданите ще могат да подават сигнали до вас за проблеми, свързани със здравето и с храните?
- Д-р Андрей Велчев (А.В.): Първо трябва да направим важно уточнение, за да бъдат правилни и очакванията на гражданите. Общественият съвет е консултативен орган към парламентарна комисия. Неговата роля е да свързва гражданското общество със законодателния процес, да допринася с експертиза и да подпомага общественото обсъждане на значими проблеми. Той няма административни или контролни правомощия спрямо изпълнителната власт.
Гражданите могат да споделят с представляваните от нас организации своя опит, проблеми и предложения. Тази информация е ценна, защото показва къде правилата не работят, къде има пропуски и какви промени са необходими. Индивидуалните сигнали за нарушения обаче следва да бъдат разглеждани от съответните компетентни органи.
Нашата задача в съвета е да превръщаме установените системни проблеми в аргументирани предложения за политики и законодателни промени. Това е отговорността, която поемаме.
- Албена Дробачка (А.Д.): В Обществения съвет участват 96 организации, разпределени в 21 области на компетентност. Ние с д-р Велчев сме в област „Здравеопазване“, в която членове са 14 организации с различни профили на работа и експертиза. Гражданските сдружения по принцип са с по-лесен достъп от страна на хората и техните въпроси и проблеми. В нашата организация например ежедневно се срещаме с хора с психични проблеми и затруднения, както и с техни семейства, близки и приятели.
В програмите ни за подкрепа обсъждаме затрудненията на гражданите при търсене на подкрепа за психичното им здраве. Получаваме обратна връзка за системните проблеми и трудности. От години се опитваме да работим за решаването на тежките пречки пред хората с психични разстройства и участието ми в консултативния съвет е една възможност на законодателно ниво да бъдат регулирани някои проблеми в сферата на психичното здраве.
- Как ще организирате приемането, проверката и проследяването на сигналите? Как ще гарантирате, че сигналът няма просто да бъде препратен до съответната институция, а ще получите информация какво е направено по него?
- А.В.: Не би било коректно да обещаваме механизъм за проверки и проследяване на административни преписки от името на Обществения съвет. Той няма такива функции. Гражданските организации имат собствена дейност и могат да използват предвидените в закона възможности за защита на гражданите, но това трябва ясно да се разграничава от участието им в съвета.
На законодателно равнище въпросът е друг: достатъчно ясни ли са задълженията на институциите да отговарят, разбираеми ли са процедурите за гражданите и има ли необходимата прозрачност за резултатите?
Когато натрупаният опит показва повтарящ се проблем, ще предлагаме той да бъде обсъждан и да се търси промяна в съответната нормативна рамка. Така отделните случаи могат да помогнат за решение, което защитава много повече хора.
- Д-р Велчев, ЗДКХ от години поставя въпроси за качеството и безопасността на храните, подвеждащите етикети и нелоялните търговски практики. Кои са най-сериозните проблеми на българския пазар в момента и какви конкретни промени в контрола смятате, че са неотложни?
- А.В.: Най-тежкият проблем при храните е подмяната на доверието: човек плаща за определен продукт, а получава различен състав, по-ниско качество или недоказано обещание. Към това се добавят подвеждащо етикетиране, непрозрачен произход и хранителни добавки, представяни като решение на сериозни здравни проблеми.
През последните пет години ЗДКХ последователно поставяше тези въпроси пред институциите, политическите представители и обществото.
Според мен твърде дълго хранителните измами бяха подценявани, а реакциите оставаха разпокъсани.
Днес виждаме резултат от усилията си в три посоки. Първо, има по-сериозни институционални действия и санкции. При сегашното управление виждаме стъпки, които приемаме като първи победи на каузата, отстоявана от нас и от други организации.
Показателен пример са санкциите на КЗК за общо близо 310 хиляди евро за продукт, предлаган като масло, при установено съдържание над 95% немлечни мазнини. През октомври съдът ги потвърди на първа инстанция.
Второ, спечелихме обществено доверие към каузата за достъпна и качествена храна. Все повече хора разбират връзката между състава, безопасността, реалната цена и собственото си здраве.
Трето, получихме доверието на колеги от сродни граждански и пациентски организации да обединим усилията си. Това е възможност да работим с повече експертиза и по-широка обществена подкрепа.
Следващата необходима стъпка е устойчивост на правилата. Ще настояваме за преглед и промени в Закона за храните и свързаното законодателство — по отношение на санкциите, повторните нарушения, проследимостта, публичността и защитата от подвеждащо предлагане.
Когато въпросите са извън компетентността на комисията, към която е съветът, ще търсим диалог с компетентните парламентарни комисии и народните представители. Нашият принос е да подготвим и защитим предложенията с доказателства и експертиза.
- Един от приоритетите, посочени в плана за работа, е борбата с фалшифицираните и опасните храни и хранителни добавки. Какво трябва да се промени в лабораторния контрол, проследимостта на продуктите и онлайн търговията, за да не научаваме за опасни стоки едва след като са стигнали до потребителите?
- А.В.: Ще настояваме нормативната рамка да осигурява ясни отговорности по цялата хранителна верига. Изрядните документи трябва да могат да бъдат съпоставени с действителния състав на продукта чрез надежден лабораторен контрол.
Необходим е експертен преглед дали действащите правила осигуряват достатъчно възможности за изследване на автентичността, установяване на недекларирани вещества и навременно откриване на опасности. Трябва да се оценят и капацитетът за изпитване, финансирането и използването на резултатите при последващи действия. При проследимостта целта е бързо да се установява откъде идва засегнатата партида и къде е разпространена. При онлайн търговията са особено важни установимият продавач, отговорността за предлагания продукт и реакцията срещу подвеждащи лечебни обещания.
По тези въпроси ще търсим участие на специалисти по безопасност на храните, лабораторни експерти, лекари, юристи и представители на отговорния бизнес. Промените трябва да защитават здравето и коректните производители и търговци.
- Г-жо Дробачка, вашата работа със СПОК е свързана с превенцията, психичното здраве и преодоляването на стигмата. Къде според вас са най-сериозните дефицити в България – ранното разпознаване на проблемите, достъпът до специалисти, подкрепата за близките или последващата рехабилитация?
- А.В.: Г-жа Дробачка най-пълно ще представи опита на СПОК. От моята позиция е важно тези въпроси да се разглеждат като свързани части на една политика: ранно разпознаване, достъп до специалист, подкрепа за семейството и последваща грижа.
Приносът ни в Обществения съвет е да подкрепяме обсъждания и предложения, основани на опита на пациентите и професионалната оценка на специалистите. Трябва да се установи къде пречката е в закона, къде във финансирането и къде в организацията на услугите.
В областта на храните виждаме и злоупотреби с уязвимостта на хората чрез недоказани обещания за лечение. Това е обща тема за пациентските и потребителските организации, по която можем да обединим знанията си.
А.Д.: Психичното здраве може да бъде определено като една от най-уязвимите сфери в България. Проблемът не е само в броя на хората с психични затруднения, а в недостатъчната способност на обществото и здравната система да разпознават, предотвратяват и лекуват тези проблеми навреме. Психичното здраве традиционно остава на заден план спрямо останалите медицински направления заради недостатъчно средства за психиатрични услуги, недостатъчно финансиране на психологическата помощ, психотерапията и превенцията и липса на устойчиви програми за дългосрочна подкрепа. Това е системен проблем, за който са отговорни недофинансирането, недостига на специалисти, стигмата и социалната несигурност.
Световната здравна организация (СЗО) утвърждава психичното здраве като универсално основно човешко право, принадлежащо на всеки човек, независимо от неговата възраст, пол, социално положение, националност или икономически възможности. Особено важно е, че СЗО постави този акцент в кампанията за Световния ден на психичното здраве на 10 октомври 2023 г. под мотото: „Психичното здраве е универсално човешко право“. И тук е противоречието - много хора в България срещат финансови, географски, институционални и обществени бариери, когато се опитват да получат необходимата помощ.
Това поставя важен въпрос: Може ли едно право действително да бъде гарантирано, ако човек няма реална възможност да се възползва от него?
Именно затова психичното здраве трябва да бъде не просто записано в международни документи и национални стратегии, а превърнато в реален приоритет на държавната здравна и социална политика. Една от важните посоки, в които и ние работим, е да разглеждаме психичната помощ в трите ѝ важни аспекта – превенция и профилактика, болнично лечение и рехабилитация. Често първата и третата степени ги неглижираме като общество и политики. В България няма официална система за насочване на пациенти за психотерапия и безплатни пакети за гражданите. Това е един от приоритетите, които ние като Сдружение СПОК и член на обществения съвет си поставяме като основен приоритет.
- В сектор „Здравеопазване“ се срещат организации с различна експертиза – пациентски права, онкологични и бъбречни заболявания, репродуктивно здраве, психично здраве, превенция и безопасност на храните. Как ще изградите общи позиции между тях, когато приоритетите и конкретните им проблеми се различават?
- А.В.: Здравето е основен приоритет за хората в България, в Европа и по света. Това ни дава силна основа за сътрудничество, въпреки различията.
- А.Д.: Присъединявам се към д-р Велчев – посоката на всички организации за достъпно и качествено здравеопазване е една за всички организации в нашата област в обществения съвет. Нещо повече – избирайки общ дългосрочен приоритет за нашата сфера, ние се спряхме заедно на „Превенция и рехабилитация – опазване на здравето, възстановяване на самостоятелността и трудоспособността“. Всички, които работим в темата здраве, сме убедени, че разработването и подкрепата на политики за превенция на заболяванията, ранна диагностика и достъпна, навременна и качествена медицинска рехабилитация са в основата на повлияването на негативните статистики, в които нашата страна води в сравнение с другите европейски държави.
- Често говорим за здравеопазването като за система, която лекува вече възникнали заболявания. Как може да се премине към по-силна политика на превенция – и каква е връзката между качественото хранене, информирания потребител, психичното здраве и ограничаването на предотвратимите заболявания?
- А.Д.: Преминаването към политика за профилактика и превенция на здравето става с инвестиране в извънболничната помощ. Превенцията означава предприемане на действия, които намаляват риска от възникване на заболяване или здравословен проблем. Целта е проблемът да бъде предотвратен, преди да се появи. Има много добри модели за превенция – от здравното образование в училищата, до националните здравни кампании. Заедно с конкретната медицинска профилактика за всеки един гражданин и рисковете пред него, бихме могли да не сме на първите места по предотвратимата смъртност или сърдечносъдовите заболявания, инсултите, тютюнопушенето.
В областта на психичното здраве, ако ние с колегите от СПОК предлагаме въвеждането на безплатни психологически консултации за пациенти със симптоми от афективни /тревожно-депресивния спектър, биполярни, включително психосоматични/, шизоафективни, психотични, поведенчески /вредна употреба на психоактивни вещества, включително алкохол, хазартни влечения и др./, целта е точно превенция на отключване на тежки психични разстройства, с последващи продължителни и/или чести хоспитализации и инвалидизиране.
А връзката между физическото здраве, психичното здраве и храненето я има и тя е тема на редица научни изследвания и анализи. Много проучвания откриват връзка между приемането на храна с високо съдържание на рафинирана захар и увреждането на когнитивните функции и дори влошаване на симптомите на депресия. С д-р Андрей Велчев планираме и в България тази тема хранене и психично здраве да бъде достъпна и да получи по-широк обществен отзвук.
- Поставяте си дългосрочната цел за здравно-социална политика за превенция и навременна рехабилитация до 2030 г. Какво включва тя, за да не остане само стратегически документ – ранна диагностика, достъпна рехабилитация, подкрепа за семействата или по-добра координация между здравната и социалната система?
- А.Д.: Един от нашите приоритети за създаването на безплатни социални пакети, за които споменах, включва и безплатни психологически консултации за родители на деца и юноши с хиперактивност и дефицит на вниманието, предизвикателно и опозиционно поведение, девиантно, деликвентно поведение, психосоматика и дисграфия преди започване на училище и по време на обучителните години. Имаме и приоритетни предложения за пакети психологически консултации за пациенти след хоспитализации в психиатрични клиники или отделения на МБАЛ. Целта е превенция на рецидиви на тежки психични разстройства, с последващи продължителни и/или чести хоспитализации. Нашата организация управлява Къща „Скрити лайкове“, която е център за рехабилитация за хора с психични затруднения и разстройства. В повечето случаи към нас се насочват изписани от психиатричните отделения лица, но вече след проведено лечение. Колегите се срещат ежедневно с важността на рехабилитацията. Мисля, че това трябва да бъде национална политика за повече възможности и центрове за психологическа подкрепа. За тази държавна инвестиция в превенция и рехабилитация говорим и за достъпно психологическо консултиране, което всъщност е защитаване на правото на психично здраве за всеки, който има нужда от помощ.
