Изкуственият интелект не може да замени професионалната съвест, а решенията му трябва да остават в рамките на правото. Това заяви областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров по време на Есенната национална конференция на българската адвокатура, посветена на навлизането на изкуствения интелект в адвокатската професия.
„Считам, че новите технологии трябва да бъдат подчинени на принципите на правото, а не правото да бъде приспособявано безкритично към възможностите на компютрите“, каза Владимиров.
По думите му алгоритъмът може да предложи решение, но границите му трябва да бъдат определяни от правото, а отговорността за избора да носи човекът. „Това е особено важно в общество, което се стреми към повече прозрачност, по-високо доверие в институциите и реално равенство пред закона“, заяви областният управител.
Над 150 адвокати обсъдиха рисковете
Конференцията се проведе в Русе на 31 октомври и беше организирана от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия. Във форума участваха над 150 адвокати от цялата страна.
Събитието беше открито от председателя на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев. Сред специалните гости бяха кметът на Русе Пенчо Милков, областният управител проф. Любомир Владимиров, председателят на Общинския съвет акад. Христо Белоев, председателят на Окръжния съд Николинка Чокоева, окръжният прокурор Радослав Градев и зам.-деканът на Юридическия факултет на Русенския университет доц. д-р Зорница Йорданова.
В първия дискусионен панел експерти представиха принципите на работа и възможностите на изкуствения интелект, както и рисковете при използването му. Сред обсъжданите проблеми бяха увеличаването на дезинформацията, грешните отговори на моделите, генерирането на фалшиво съдържание, включително дийпфейкове, и заплахите за киберсигурността.
Обсъждат се правила за адвокатите
Втората част на конференцията беше посветена на приложението на изкуствения интелект в адвокатската професия. Участниците обсъдиха къде са границите на доверието в автоматизираните системи и дали рисковете трябва да бъдат ограничавани чрез законодателни промени или чрез повишаване на технологичната грамотност на адвокатите.
Бяха представени становища за допълване на Етичния кодекс на адвоката, както и за изработване на практическо ръководство за безопасно използване на изкуствен интелект при гарантиране на адвокатската тайна и спазване на професионалните принципи.
Повечето участници подкрепиха смесен подход, който да съчетава пестелива регулация с практически насоки за адвокатите. Те се обединиха и около необходимостта от продължаващо обучение и развитие на дигиталните умения.
Източници: novini.bg
