Първият тур на президентските избори постави под въпрос очакванията за убедителна преднина на Илияна Йотова и показа сериозен отлив на избиратели. Какво стои зад ниската избирателна активност, защо традиционни електорати останаха встрани от вота и каква ще бъде ролята им на балотажа? Пред ФАКТИ говори политологът д-р Мария Казакова.
— Г-жо Казакова, резултатите от първия тур на президентските избори показват много по-малка разлика между Илияна Йотова и Андрей Гюров, отколкото прогнозите преди вота предполагаха. На какво отдавате това разминаване между очакванията и реалния резултат?
— От значение за разликата между прогнозни и реални резултати са паралелният срив на подкрепата за Йотова и прогнозираната и реалната избирателна активност. Това доведе до позитивен ефект за двойката Гюров-Кандев.
Сред ключовите събития за спада в подкрепата ѝ са атаките в Черно море и позиционирането ѝ по оста Европа - Русия, разкритията за помилването на наркобос в добро здраве, което се оказва едно от малките нейни лични управленски решения, станали известни на обществото след изключително дългата ѝ по продължителност политическа кариера спрямо средното за България. През по-голямата част от времето обаче тя е била на политическата сцена в партийни или колективни органи като Народното събрание или Европарламента без видими лични управленски решения, водещи след себе си поемането на конкретна отговорност.
По отношение на втория фактор – спад в активността, отливът на избиратели от „Прогресивна България“ като цяло заради галопа на цените и все по-обкръжаващата ни война, както и знаковото убийство в навечерието на вота също са повлияли на спада в желанието да се гласува изобщо.
Тук не бива да пропускаме и тихото тропане по масата на Пеевски и Борисов, които с отсъствието си също значително намаляват активността, увеличават относителната тежест на Гюров, но и маркират магнитута на влиянието си.
— Признак ли е това за промяна в политическите нагласи, или за недооценена мобилизация на опозиционния вот?
— Ниският резултат на Йотова е в най-голяма степен вот на недоверие за правителството на Румен Радев.
Шест месеца след изборите резултатът наподобява по-скоро бързото топене на подкрепата за анекдотични партии като ИТН на Слави Трифонов.
900 000 гласа по-малко означава отлив на повярвалите, че влизането в еврозоната е обратимо, че овладяването на цените е възможно, срив на илюзията за открита борба с олигархията въпреки медийните акции, които частично започнаха някакви действия с подобен привкус. Започнаха знакови арести, при това в навечерието на вота, но въпросът е защо са избирателни.
Това дава възможност да бъдат етикетирани като политически репресии.
Тук не става въпрос те да бъдат спрени, а да бъдат разширени и с представители на други политически сили както и все пак да се стига до присъди. Ключови за имплантирането на партията ще са и местните избори догодина. Тя тепърва ще трябва да се справи и с нововъзникващи проблеми като провал в туристическия сезон на морето заради атаките, както и „Евровизия“ под звуците на дронове и постоянен военен риск.
Трябва да се има предвид, че тези партии са по-скоро електорални вълни, временни мрежи в едно деструктурираното информационно общество, които обаче се разпадат също толкова бързо, колкото се създават.
Това е особено вярно, когато партийното строителство напредва бавно, базирано е на клиентелистки принципи и функционира в условия на изчерпване на лидерския потенциал по места заради дългогодишната нестабилност и върволицата от кратковременни партийни формирования.
— Избирателната активност е около 22% — едно от най-ниските нива в президентски вот в България. Защо имаме този резултат?
— Много фактори повлияха в тази посока. От една страна като цяло тази кампания не предложи ярки политически фигури. От страна на „Прогресивна България“ имаше полу-подкрепа чрез инициативен комитет, за кандидат, който по-скоро представлява форма на политическо наследство за Румен Радев, нещо като „данък БСП“, с който е трябвало да се съгласи, за да бъде избран за първия и втория си мандат.
След това, техният кандидат г-жа Йотова остана да „пази“ президентството и въпреки срива на партията си - БСП, се оказа и полу-кандидат на прогресистите.
От друга страна двойката Гюров - Кандев, макар по произход да не е дълбоко вкоренена в София и нейните социално-политически кръгове, символно олицетворява именно тях, което трудно намира подкрепа извън столицата. Именно за това и дори води по резултат на места като София, Пловдив и вота от чужбина.
Слабата избирателна активност е и резултат на поредния срив на илюзията за промяна, която създаде Румен Радев, а не можа да предложи нито подготвени кадри, нито свободата и решителността да действа.
Това е едва вторият вот след появата на „Прогресивна България“ изобщо на политическата сцена, а за нейно лице бива предлагана знакова фигура на БСП, за която постоянно изплуват информации за дълбока обвързаност именно с клиентелистки и корупционни практики, срещу които част от обществото се бори. От значение за ниската избирателна активност е и структурното отсъствие на подкрепящите ГЕРБ и ДПС. С тях резултатът би бил значително по-сходен на този от предходните години. Забелязват се обаче няколко вида абстенционизъм на този вот. За част от обществото причината е липса на качествено политическо предлагане и той се явява метод за бойкот. За други социални групи показва, че за съжаление са под политически контрол.
— Става ли дума за умора от поредицата избори, за недоверие към политическата система или за усещането, че гласът на гражданите не променя нищо?
— Що се отнася до умората, предвид темпа на електорална активност в последните години, може да се каже, че от април до сега избирателите имаха възможност да съберат сили за още един избор.
Има обаче съществени и относително стройни електорати като тези на ГЕРБ и ДПС, чието отсъствие е симптоматично.
Чрез него лидерите им изнудват управляващите да не се поддават на исканията на обществото да предприемат действия срещу тях и да преустановят вербалните и потенциално и евентуално реални действия за разследването на природата и механизмите за тяхното влияние.
Българското общество е разделено на разнородни групи.
Събудилата се гражданственост основно в София има интелектуалната и икономическа свобода да повдигне темата за промяна на принципите на управление или поне въвеждането на някои елементарни такива. Паралелно с това, в малките населени места феодализацията е в сила и бойкотът особено от страна на избирателите на ДПС в най-голяма степен маркира географски територията, където обществото живее по същество в политическа система от по-примитивен тип.
Там практически хората доброволно са предали политическата си свобода заради икономически зависимости. Населението защитава корумпираните си лидери, защото въпреки отчисленията за охолния им живот, оставят нещо и за тях.
При ГЕРБ ситуацията е по-нюансирана, дори да не става въпрос за ексклузивни феодали, подкрепата е от клиентелистки тип и очакванията за директна материална престация и облагодетелстване например чрез статути и назначения са водещи при солидаризацията и следването на водачеството на политическото лидерство.
При всички положения особените размествания в рамките на тези избори като резултат от по-дългия цикъл след свалянето на Бойко Борисов, политическата нестабилност и избори с нетипична честота повдигнаха завесата по отношение на методите на политическата връзка изобщо и дълбочината на пипалата на корупцията. Противно на политическите митове за „онези горе“, оказва се, че и широките социални кръгове са приобщени към мрежите за пленяване на публични средства. Поради тази причина не е сигурно дали цялото общество иска корупцията да бъде преборена.
— В някои секции почти не е имало избиратели, а в област Кърджали активността е особено ниска. Какво показва това за отношенията между политическите партии и техните традиционни избиратели? Възможно ли е апатията в Кърджали да е свързана с арестите и полицейските действия срещу кметове, свързани с ДПС?
— В тези райони видимо става дума по-скоро за бойкот, отколкото за апатия. При така създалата се ситуация това очертава за пореден път добре известния периметър на влияние на ДПС и вдига цената на една евентуална подкрепа за един от кандидатите на втория тур следващата седмица. Ако обаче опустелите секции подкрепят, който и да е от кандидатите като един, това ще е ясна и неоспорима снимка на покупката на политическо влияние у нас.
— Какво трябва да променят двамата кандидати в оставащата една седмица до балотажа?
— Гюров би следвало да опита да спечели повече чуваемост и да се представи, ако не друго, като по-малкото зло в сравнение с Йотова, защото вече ситуацията го позволява. Йотова е заклещена в конюнктурата на биографичната си обремененост и пасивната си позиция основно по отношение на събитията в Черно море и позиционирането спрямо Русия. Вероятно трябва да опита за седмица да се впише в образа на върховен главнокомандващ на нацията.
Това е голямо предизвикателство за тих партиен играч.
Освен това в подобни моменти е от значение, че макар и силно феминизирана, българската политика не допуска жени на върха на пирамидата. Освен Ренета Инджова, да кажем, но в качеството ѝ само на служебен премиер преди години, президентското и премиерското място остават резервирани за мъже. И в момента Йотова е нещо като служебен президент. Жени биват допускани само до церемониалната роля на председател на НС.
— Кои групи избиратели ще се окажат решаващи?
— Това са, разбира се, бойкотиралите вота, защото дори само едната от двете партии, или ДПС или ГЕРБ, могат да наклонят везните в едната или другата посока. Що се касае до преразпределението на разпръснатия вот на първи тур за Костадин Костадинов, Радостин Василев, Ивелин Михайлов, той е по-скоро националистически, има някакво идеологическо родство с профила на Йотова, но едва ли пренасочването ще стане автоматично и под строй.
Важно е как ще бъде насочен „контролираният“ вот, защото за съжаление явно е значителен. Парадоксално в някои малки населени места, освен добре известната употреба на назначения на служители на общини и горски стопанства като политически ресурс, вече дори учителите са станали „политически назначения“… Освен погазените изисквания за политическа независимост на администрацията в мрежите на обмен на заплати за подкрепа са обхванати дори училищата…
— Андрей Гюров отправи публична покана към Илияна Йотова за телевизионен дебат. Ще бъде ли политическа грешка, ако тя откаже?
— Би следвало да се включи в дебат, но е интересно да наблюдаваме с какъв политически капитал би могла да борави в рамките на един подобен разговор. Тя и в момента е действащ президент, а Черно море бе обявено от „Файненшъл Таймс“ за най-опасното за търговско корабоплаване в света, по-опасно е от Ормузкия проход. От друга страна мълчанието би било още по-голяма грешка, защото единствено ще бъде замеряна с компромати. Интересно е дали има подготвено голямо разкритие, което ще бъде направено например между двата тура. В момента в България политическите противоборства са се превърнали в единствен механизъм за разкриване на действията на елитите, защото институциите, които би трябвало да ги правят по принцип, са пленени и удобно мълчаливи.
Изглежда от щаба ѝ са се предоверили на инерцията от избора на Румен Радев.
Всъщност се оказва, че нито той се радва на висока подкрепа само шест месеца след избора си, нито я раздава самоотвержено за Йотова.
— Президентската институция често е възприемана като представителна, но в условията на политическа нестабилност ролята ѝ става много по-значима. Какви конкретни ангажименти трябва да поемат Йотова и Гюров, за да покажат как ще упражняват президентските си правомощия?
— В ръцете на президента остават важните периоди на криза, като този на военна опасност, или излъчването на временни правителства. Парадоксално е, но именно г-жа Йотова даде шанс на Гюров да стане служебен премиер, с което той набра височина и в настоящата ситуация на срив и постоянни турбуленции се оказа кандидат-президент. Темата за войната също стана решаваща в рамките на кампанията, а България до момента не е била предвождана от жена във време на военна опасност….
— Доколко различията им във външната политика и отношението към войната в Украйна ще определят избора на гражданите?
— Оказват се значителни различията им и резултатите от изборите го показват. Макар и благодарността към Русия у нас да е силна в исторически план, някои конкретни прояви на отделяне от европейското русло, като че ли струват електорално скъпо на прогресистите до момента.
— Какъв е най-важният политически сигнал от тези избори за България и Европа? Ако на балотажа отново гласуват малко избиратели, ще има ли победителят достатъчна обществена легитимност?
— Погледнато отвън, избраният президент ще бъде считан за легитимен независимо от нивата на активност. В крайна сметка, независимо от подкрепата си по време на избори, той ще бъде приет и у нас. Кой точно ще застане на поста обаче има значение, защото един президент с колебливо отношение към Москва на източната граница на ЕС със сигурност ще засили усещането за България като „Троянски кон“, който може да остане от два стола на земята...
------------------------------------------
Д-р Мария Матеева-Казакова защитава докторската си дисертация в Сорбоната в Париж (Paris II) с титла "почетна и адмирации от журито" под ръководството на проф. Жак Шевалие на тема популизмите в България. Дългогодишен наблюдател на процесите в България за списанието Est-Europa, което се издава във Франция. Бивш политически съветник в Европейския парламент и консултант по европейски политики в Центъра за стратегии и оценки в Лондон. Директор на Института за изследвания, анализи и стратегии (RAS institute), работещ в областта на стратегическото планиране на политиките на ЕС. Член на борда на Green European Journal, издаван в Брюксел.
