Близо 800 деца са вписани в Националния регистър за пълно осиновяване, докато утвърдените кандидат-осиновители са над 1500. В същото време близо 4500 деца са настанени в приемни семейства или центрове за резидентна грижа и чакат да бъдат вписани в регистъра.
Повечето деца, които вече са в регистъра, са на възраст над 5 години. Част от тях са братя и сестри, които не трябва да бъдат разделяни, а други имат здравословни проблеми. С увеличаването на възрастта намаляват и възможностите за осиновяване в България.
Докато не бъдат вписани в регистъра, с децата и биологичните им родители се работи по мерки за реинтеграция. В някои случаи тези процедури продължават години. Според експерти най-честата причина за неуспешното връщане на децата в биологичното семейство е бедността.
„Не може и до безкрай да се работи по реинтеграция, защото децата растат“, казва Величка Дошева от Асоциация „Осиновени и осиновители“.По думите ѝ дългото изчакване намалява шансовете на децата, включително при последващо вписване в регистъра за международно осиновяване. Преценката за продължителността на работата по реинтеграция се прави от социални работници, като всеки случай се разглежда индивидуално.
Одобрението на кандидатите отнема три месеца
Процедурата по оценка на кандидат-осиновителите продължава три месеца и включва обучителен курс. В Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив бъдещите родители преминават петдневно обучение с участието на психолози, лекари и социални работници.
Разрешението за вписване в регистъра е валидно две години. За сравнение, проучването на кандидат-осиновители продължава девет месеца в Италия и Швеция и една година във Франция. Експертите обаче посочват, че в други европейски държави има повече възможности за подкрепа на осиновителите и осиновените деца.
Недка Петрова, директор на комплекса в Пловдив, заявява, че понякога минават до две години до първото предложение за дете или до първата среща. Според нея е необходима допълнителна подкрепа за семействата преди осиновяването, по време на процедурата и след нея.
Психологическа подкрепа и след осиновяването
Йорданка Терзиева е чакала около пет-шест години, преди да осинови момче, което тогава е било почти на 3 години и е било отглеждано в център за настаняване от семеен тип. Детето е използвало психологическа подкрепа, развило е интерес към пеенето и вече свири на пиано.
Психологът Миглена Михтарска обяснява, че травмата от отхвърлянето може да се прояви години по-късно, включително през пубертета, чрез дистанциране и неприемане на правилата. По думите ѝ детето понякога провокира близките си, за да провери дали отново ще бъде отхвърлено.
На този фон специалисти отчитат нарастване на разсиновяванията. Увеличават се и т.нар. скрити разсиновявания, при които детето е изведено от осиновилото го семейство и е настанено за продължително време в център за резидентна грижа.
Източници: БНТ
