Увеличаване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, ново облекчение за разходи за развитието на децата и по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС са сред предлаганите данъчни мерки. Това заяви на пресконференция заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, цитирана от novini.bg.
При едно дете действащият размер на данъчното облекчение за 2026 г. е 6000 лева, като се предлага той да бъде увеличен на 5000 евро. При две деца размерът ще нарасне от 12 000 лева на 8000 евро, а при три и повече деца – от 18 000 лева на 11 000 евро.
За децата с увреждания се предлага облекчението да бъде увеличено от 12 000 лева на 10 000 евро. По думите на Петкова именно тук увеличението е най-значително – с 3864 евро.
Предвижда се и ново данъчно облекчение за разходи, свързани с развитието на децата. То ще обхваща здравни, образователни и спортни дейности, като сред примерите са такси за танци, езикови и други образователни курсове и спортни занимания.
За едно дете ще могат да се приспадат разходи до 2000 евро, за две деца – до 4000 евро, а за три и повече деца – 6000 евро. Условието е разходите да бъдат документално доказани.
Документите няма да се прилагат към годишната данъчна декларация, но ще трябва да бъдат съхранявани и да са налични при евентуална проверка от Националната агенция за приходите.
Според Петкова мярката има двойна цел – да подпомогне работещите родители и да допринесе за изсветляването на част от сивата икономика. По думите ѝ много от услугите за деца се предоставят без издаване на документи, в резултат на което доходите от тях не се отчитат и не се облагат с данъци и осигуровки.
Сред предлаганите промени в бюджета за догодина е и увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС – от 51 130 евро на 75 000 евро.
Целта е да се намали административната и финансовата тежест за микро-, малките и стартиращите предприятия и да се създаде по-благоприятна среда за развитие на малкия бизнес.
Доброволната регистрация по ДДС ще остане възможна. Предприятията, които не са задължени да се регистрират и не изберат доброволна регистрация, няма да имат задължение да изготвят и подават дневници за покупки и продажби и справки-декларации по ДДС.
Втората мярка е въвеждане на задължение за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. По думите на Петкова целта е да се ограничат възможностите за укриване и недеклариране на ДДС.
Третата мярка в областта на ДДС е въвеждането на задължително електронно фактуриране при местните доставки. Съгласно европейска директива от 1 януари 2030 г. електронното фактуриране ще бъде задължително при трансграничните доставки, като редица държави членки вече са въвели такава система и за вътрешните доставки.
Мярката ще бъде приета сега чрез промени в законодателството, но реалното ѝ прилагане ще започне от 2028 г. Причината е необходимостта от изграждане на информационна платформа на Националната агенция за приходите, чрез която ще се верифицират издадените от доставчиците фактури. Предвижда се получателят също да потвърждава, че посочената във фактурата сделка действително е извършена.
Промени се предлагат и в Закона за корпоративното подоходно облагане, които засягат както счетоводното отчитане на активите, така и данъчното третиране на инвестициите в нови технологии.
Една от мерките е актуализиране на стойностния праг за данъчните дълготрайни материални и нематериални активи. В момента той е 700 лева и не е променян от години. Предлага се прагът да бъде увеличен на 1000 евро. Така активите на стойност до 1000 евро няма да се амортизират, а ще могат да бъдат отчитани директно като разход от предприятието. Предвижда се и преходен период за активите, които са на стойност над 700 лева, но под 1000 евро и вече са включени в данъчния амортизационен план на предприятията. В законопроекта е определено как те ще бъдат третирани при промяната на прага.
Сред останалите предложения е повишаване на данъчната неутралност при пренасяне на загуби, както и въвеждане на ускорена данъчна амортизация за инвестиции в технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна техника.
Промени се предлагат и при ваучерите за храна на електронен носител. За 2026 г. годишната квота е определена на 818 млн. евро, като се предлага тя да бъде увеличена до 1,5 млрд. евро. Предвижда се и увеличение на максималния месечен размер на ваучерите, които един работник може да получава. В момента той е 102 евро, а предложението е да достигне 200 евро.
Наред с увеличението се предлага ваучерите да бъдат облагани с окончателен данък при източника от 7%. При максимален ваучер от 200 евро след удържането на данъка работникът ще получава 186 евро месечно.
По думите на Петкова предложението е направено след анализ на практиките в други държави членки на Европейския съюз. Ваучерите ще останат освободени от социални осигуровки, но ще бъдат облагаеми с по-ниска ставка от стандартния 10-процентен данък.
Предлага се и актуализиране на режима за облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, които предприятията предоставят за лично ползване на управители, съдружници, директори и други лица. В момента ставката е 3%, като предложението е тя да бъде увеличена на 7%.
Сред мерките е и въвеждане на данък върху свръхпечалбите за 2027 г. Предлага се с такъв данък да бъдат обложени свръхпечалбите на банки, презастрахователни дружества, търговци, извършващи стопанска дейност с не по-малко от пет обекта за търговия с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
За 2027 г. се предвижда 90% от дължимия данък да бъде внесен под формата на авансови вноски.
