„Каква е заплахата?“ – този въпрос постави писателят Иван Ланджев за приетия на първо четене законопроект за българския език. Проектът, внесен от „Възраждане“, беше одобрен от Народното събрание на 4 ноември с 153 гласа „за“.
Законопроектът предвижда задължителна употреба на българския книжовен език в публичната сфера. Той допуска транслитерация на латиница и ограничава използването на чужди езици при надписи, съобщения и други форми на публична комуникация. Предлага се и създаването на Консултативен съвет за български език към Министерския съвет.
Ланджев: Законопроектът не засяга истинските проблеми
В ефира на „Тази сутрин“ Ланджев заяви, че защитата на езика предполага наличие на конкретна заплаха, но според него такава не е посочена убедително. Той изброи ниската грамотност, функционалната неграмотност, бедния речник, слабите читателски навици и неспособността да се изгражда логическа аргументация като проблеми, които текстът не решава.
„Каква е заплахата?“По думите му качеството на публичната и политическата реч в България е ниско. Ланджев заяви, че част от тези проблеми се виждат именно в Народното събрание, което едновременно се стреми да „опазва“ българския език.
Писателят определи езика като устойчиво явление, което е надживявало държавни граници и политически периоди. Той посочи, че около 9 милиона души по света говорят български, и припомни, че езикът се е запазил през вековете на византийско и османско владичество.
Въпроси за новия консултативен съвет
Ланджев постави под съмнение необходимостта от нов орган, тъй като вече съществуват Институтът за български език при БАН, Министерството на образованието и науката и университетски катедри, които работят по езикови въпроси.
Той попита какви точно ще бъдат функциите на Консултативния съвет, как ще се финансира и дали няма да се дублират дейности на съществуващи институции. Според него текстът е написан неясно и позволява широки тълкувания.
Спорът за чуждите надписи
Като пример Ланджев посочи надписа „National Assembly“, който според него е коректен превод и не застрашава българския език. Той попита дали транслитерацията на латиница ще замества превода или ще води до поставяне на допълнителни надписи.
„Българският език не е толкова крехък, колкото самочувствието на неговите самозвани защитници.“Писателят изрази и опасение, че зад благовидната цел за защита на езика могат да се прокарват идеологически послания и по-голям скептицизъм към Европа. Това определи като своя интерпретация, а не като установен факт.
В парламентарния дебат Красимир Вълчев заяви, че законопроектът може да бъде подобрен между първо и второ четене. Към момента потвърденото развитие по темата е приемането му на първо четене.
