„Мотивацията ми да се кандидатирам е, че България има нужда от един силен и независим президент. Един президент, на когото българските граждани могат да разчитат. След края на мандата на служебното правителство аз направих една обиколка из страната, срещнах се с много хора и видях няколко неща. Видях доверие, чух много думи за надежда, но видях и притеснение – притеснение от смяната на ориентацията на страната, от концентрацията на власт“. Това коментира в предаването „120 минути“ бившият служебен министър-председател и кандидат за президент Андрей Гюров.
Президент, който може да каже "не"
„И затова мотивацията ми е да спечеля тези избори, за да може страната да има президент, който може да каже „не“, когато правителството предлага лош бюджет, който може да казва „не“ на изпълнителната и законодателната власт, защото иначе става еднолична власт. А това е изключително притеснително“, посочи той.
Мирът в Украйна
„Справедливият мир е мир, който дава гаранции, че той ще бъде устойчив. Справедливият мир не е мир, който е краткосрочен между два етапа на войната. И затова, за да бъде справедлив и устойчив, той трябва да се съобразява с международното право, да няма двойни стандарти. Основно в международното право е, че не може да се променят границите със сила“, коментира Гюров относно постигането на мир в Украйна.
„Много е важно как наистина ще завърши този конфликт, защото начинът, по който ще бъде приключена войната в Украйна, ще даде архитектурата на сигурността в Европа оттук нататък. Това е изключително важно за нас, които сме на източния фланг, които сме много близо до конфликта. Да не забравяме, че има руски официални лица, които казват, че НАТО трябва да се върне в границите отпреди 1997 година. Това по какъв начин влияе на България“, попита кандидатът за президент.
Той допълни, че България трябва да имаме много ясна позиция и много ясна посока и да бъдем част от съюзите, които ни дадат сигурност, увереност и благосъстояние.
Европа и САЩ
„Поддържането на диалога и сътрудничеството през Атлантика е изключително важно за Европа, защото ние виждаме, че на базата на това сътрудничество беше опазен мирът в Европа 80 години след края на Втората световна война. Това е изключително важно за нас, но в едно открито сътрудничество и партньорство трябва да може да се казват и грешките, когато такива се правят.
В случая позицията на Европа, а и такава трябва да бъде позицията на България, естествено, е, че влизането в един конфликт без план може да доведе до много неприятни последици, каквито виждаме в момента“, коментира Андрей Гюров.
„Официалната позиция на Европейския съюз, и тази, която поддържа България, е, че трябва да се върви в посока засилване на санкционния режим и да се търси по този начин край на конфликта. В едно открито и ясно партньорство трябва да може да се казва кога сме съгласни и кога не сме съгласни с определени действия, дори на нашите съюзници“, отбеляза той.
Разлика между посланията
Според Андрей Гюров има разлика между посланията, които се отправят от сегашното правителство и от президентството в чужбина и в България.
„Това в никакъв случай не води до добри резултати, защото първо трябва да е ясно в българското общество какъв е националният интерес. И националният интерес на България не е да седи в изолация, а да защитава своите интереси, своята сигурност и благосъстояние на базата на силните съюзи, в които участва“, отбеляза той.
„Ние сме част от Европа - една от най-древните държави на континента. 70% от нашата икономика зависи от Европейския съюз. Нашите деца учат в Европа. Ние пътуваме в Европа, така че ние сме неразривно свързани с континента. Когато това е така, ние трябва да имаме много ясни позиции, ние трябва да сме солидарни с нашите партньори“, допълни кандидатът за президент.
„Тогава, когато, например, има заплаха срещу Германия – видяхме случая с летището в Лайпциг – тогава ние навън казваме: „Да, ние сме солидарни“, а тук, от трибуната на Народното събрание, всъщност изказваме съмнение дали наистина това, което казват нашите германски партньори, е истина, или не“, отбеляза Гюров.
Помилването на Огнян Атанасов от Илияна Йотова
Казусът с помилването на Илияна Йотова като вицепрезидент на Огнян Атанасов – се превърна в една от най-горещите теми още преди началото на кампанията.
„Според мен, както при този инструмент, който е в правомощията на държавния глава, така и при всички други, трябва да има много ясни критерии, по които стават тези помилвания. Най-вече да има прозрачност, да е ясно на хората защо и по какви критерии се случват тези помилвания. Те трябва да са на много ясна база. Дали има възможност за ресоциализация, дали има промяна в поведението на осъдения, дали има опасност - как изглежда рискът за обществото от едно такова помилване, и ред други неща – хуманитарни въпроси, например, които трябва да бъдат взети под внимание“, смята Андрей Гюров.
„Когато тези критерии са ясни и са показани прозрачно на българските граждани, тогава те съвсем спокойно могат да преценят дали те са упражнявани правилно или неправилно от съответния човек, който ги упражнява“, допълни той.
„Може да има някакви хуманитарни причини, медицински причини за помилването, но тогава, когато е в състояние на рецидив, тогава, когато този същият човек може да продаде дози, които да доведат до смърт или болест в семейства, в деца, тогава естествено рискът от помилването е много по-голям от съответните хуманитарни нужди, които се обслужват“, посочи Гюров.
Случаят "Петрохан-Околчица"
Вторият въпрос, който неизменно бележи седмицата преди официалният старт на кампанията, са новите експертни заключения около случая „Петрохан-Околчица“.
„Не мисля, че чухме някакви нови факти, само внушения, и не мисля, че тази пресконференция по какъвто и да било начин допринесе за връщане на доверието на хората в работата на институциите. Още повече, че се чу, че дори и прокуратурата, и ДАНС са имали информация още от 2022 година. Тя е била препратена към прокуратурата през 2025 година. Ако тези институции си бяха свършили работата, най-вероятно нямаше да има тази трагедия с шест жертви“, коментира Андрей Гюров.
„Аз, като бях служебен премиер, случаят вече беше в прокуратурата. Естествено, съм изискал цялата информация и съм дал нареждания за пълна прозрачност по случая. Всичко, което е можело да бъде казано, е било казано. И моята позиция е била и винаги ще бъде, че всичката информация трябва да стигне до обществото, да видим защо се е стигнало дотук, къде сме се провалили като институции, като общество, за да имаме тази трагедия и за да не се повтаря“, посочи той.
Разширение на списъка кой може да бъде избран за служебен премиер
Промените от 2023 г. ограничиха избора на президента - кого да посочи като служебен премиер, до хора на публични длъжности, повечето от които избрани от парламента.
Според него президентството не е задължително да има нужда от повече правомощия, за да си свърши работата по-добре.
“Мисля, че има достатъчно начини един силен и независим президент да може да отговори на очакванията на българските граждани. Дотолкова, доколкото има списък с хора, които биха били възможности за служебен премиер - да, може да се говори за разширение на списъка, допълване с други длъжности, които биха били подходящи.
Като цяло, аз мисля, че тази конституционна реформа върши точно работата, за която беше проведена, а именно в определени моменти да избегне концентрацията на власт в ръцете на един човек“, отбеляза бившият служебен премиер.
„Независимо от това дали аз съм този човек или някой друг, винаги е опасност за демократичното развитие на държавата“, посочи той.
Обществените поръчки за мантинели и полетите на Пеевски
В петък МВР обяви, че според събрани от вътрешното министерство материали дружество, към което са насочвани средства от фирми по обществени поръчки за мантинели, е платило 36 полета на Делян Пеевски на стойност над 5 милиона евро.
Пеевски отхвърли твърденията. Като измислица материалите бяха изпратени в прокуратурата.
На въпрос какво може да направи президентът в рамките на правомощията си в такава ситуация, Гюров коментира:
„Не мисля, че това е в рамките на правомощията на президента. Това, което той може да прави като един силен глас, получен в мажоритарен избор директно от българските граждани, е той да фокусира вниманието на обществото върху големи проблеми, институционални проблеми като проблема със съдебната система и правораздаването в страната. Аз това, което бих искал да видя, наистина, във всички тези случаи, за които говорим, е един годен и адекватен съдебен акт“.
„Не само да правим пресконференции, да правим внушения, да изнасяме данни, които довеждат до никъде, а да имаме наистина, когато има нарушение на закона, да имаме присъди и хора, които лежат в затвора заради корупция“, допълни още той.
Човек, който подава ръка, но не би се поколебал да бъде и опонент
По думите на Гюров той е човек, който обикновено подава ръка.
„Винаги съм готов да работя тогава, когато това е в интерес на българските граждани, и съм готов да търся диалог и общата посока и общ поглед върху проблемите на страната. Но не бих се поколебал да стана и опонент и да кажа силно и ясно тогава, когато мисля, че определени действия и решения не са в интерес на българските граждани“, посочи кандидатът за президент.
Послание към хората
На въпрос какво би казал на хората, които не се разпознават нито в „Прогресивна България“, нито в „Продължаваме промяната“ или „Демократична България“, Гюров посочи:
„Аз винаги съм заявявал, че нашата платформа е гражданска, не е политическа. Естествено, твърдите ядра не правят математика, която да може да даде отговор на резултат в следващите президентски избори. Затова ние имаме гражданска платформа, обръщаме се към всички български, демократично настроени и проевропейски настроени български граждани, които разчитат на това да има една отговорна и независима президентска институция, която ще се бори за техните интереси и която ще бъде баланс на управлението“.
„Единство е нещо, което ние в последните години не сме виждали и наистина ще бъде една основна цел за президента в следващия мандат. Другата наша цел е да бъдем много близко до българските граждани и да ги слушаме не само по време на кампанията, а и по време на изпълнението на мандата - да бъдем близо до тях, да слушаме техните проблеми, да ги поставяме във фокуса на обществото и да ги решаваме“, коментира Андрей Гюров.
