Динамиката на световните пазари на суров петрол и геополитическите сътресения в ключови морски проливи за пореден път поставиха цените по българските бензиностанции под сериозен натиск. Колебанията в стойностите на дизела и масовия бензин А-95 продължават да бъдат сред най-чувствителните теми за автомобилистите у нас, като всяко поскъпване над психологическите граници бързо се определя като исторически рекорд. Разглеждането на цените през призмата на реалната покупателна способност обаче разкрива по-различна икономическа картина.
В последно време цената на дизеловото гориво в България трайно се установи на нива, които често надвишават тези на стандартния бензин А-95. В реални изражения, по данни на порталите за мониторинг на горивата у нас, средните цени на масовия бензин се движат около 1,60 - 1,77 евро за литър, докато дизелът вече гони психологическата граница от 2 евро за литър. Макар за шофьорите това да изглежда като исторически пик, ако се върнем назад във времето и съпоставим цените отпреди две десетилетия спрямо тогавашния минимален и среден доход, сметката придобива друг контекст.
През 2000-ната година например, литър бензин у нас се продаваше за малко над 1,20 лв. На пръв поглед това изглежда над двойно по-евтино гориво спрямо днешните стойности. Но при средна месечна заплата за страната от малко над 200 лева по онова време (230 лв по данни на НСИ), с една заплата българският шофьор е можел да закупи едва около 170 литра бензин. Днес, при средна работна заплата за страната, надхвърляща 1000 евро, покупателната способност спрямо обема гориво, който може да бъде закупен, всъщност е неколкократно по-висока, въпреки номиналния скок на табелите по бензиностанциите.
Основният източник на настоящото напрежение остава международната конюнктура. Дори леки смущения в доставките през стандартните маршрути или промени в котировките на сорта Брент се пренасят бързо на вътрешния пазар. А тенденцията е дизелът продължава да понася по-тежък ценови натиск заради специфичното му търсене в промишлеността, тежкия транспорт и селското стопанство, което поддържа търсенето му високо, независимо от крайните стойности за потребителя.
