Преки чужди инвестиции за 2.174 млрд. евро в българската икономика отчете БНБ за първите шест месеца на годината. Спрямо същия период на 2025 г. размерът им е скочил с над 7 пъти - в края на юни миналата година нетният поток на чужди капитали в страната са били едва 292 млн. евро.
Анализатори и политици обясняват убедителният ръст на преките чуждестранни инвестиции у нас тази година с приемането на еврото.
По-детайлен анализ показва, че чуждите инвестиции тази година се формира основно от реинвестирана печалба. Дъщерните дружества на чуждите компании в България са вложили обратно в дейността си 1.648 млрд. евро от печалбата си през първите шест месеца на годината. Този тренд също може да се обясни с въвеждане на еврото - голяма част от съществуващите инвеститори имат повече спокойствие и сигурност и реинвестират все повече от печалбата си в България.
Наред с това компаниите майки са предоставили на българските си подразделения заеми за 329.7 млн. евро на дружествата си в България. Тези заеми служат за развитие на дейността, но подлежат на възстановяване. Например през първото полугодие на миналата година българските дружества са върнали 1.129 млрд. евро на централите си и това е една от причините за срива в преките чужди инвестиции през 2025 г.
Третият показател е дяловият капитал - това са реалните нови задгранични вложения, които влизат в българската икономика. За първите шест месеца на годината размерът им е доста скромен - едва 197 млн. евро. За сравнение, през същия период на миналата година бе отчетен отрицателен дялов капитал, т.е. отлив на капитали - от 34 млн. евро.
БНБ измерва и инвестициите на чужди граждани в недвижими имоти. За полугодието нетният поток е отрицателен в размер на 5.6 млн. евро, т.е. повече чужденци са препродали имотите си в България, отколкото да са закупили нови.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни 2026 г. са от Германия (372.5 млн. евро), Люксембург (353.4 млн. евро) и Австрия (269.9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Малта (76.7 млн. евро) и Полша (20.4 млн. евро).
