Постоянно се появяват забавяния по отделни проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, а остават 45 дни. Това е краен срок, а не индикативен. Призовавам изпълнители на проекти да не ме причакват пред Министерския съвет, да не звънят на мен и мои роднини, няма как да се отложи. Това заяви вицепремиерът по европейски средства Атанас Пеканов по време на изслушване в ресорната комисия в парламента.
Все пак той остана оптимист, че ще успеем да се справим.
Пеканов припомни, че някои от проектите са били преразгледани, други отпаднали, а два нови са вкарани - за дигитализация на НАП и Агенция "Митници", пише "24 часа".
Има забавяне по няколко проекта, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), сред които индустриалният парк в Свищов, мерки за енергийна ефективност и проекти на БАН. Все още не е ясно какви ще бъдат евентуалните финансови загуби, тъй като механизмът за санкции според Атанас Пеканов не е достатъчно прозрачен.
Той посочи три основни проблемни области при реформите. Първата е свързана с ВиК сектора, където преговорите с Европейската комисия продължават. Според Пеканов има напредък, тъй като Брюксел вече не настоява за бърза консолидация на дружествата, а допуска тя да се случи постепенно при наличие на необходимите условия.
Заради приетите законови промени в края на май са били отключени част от плащанията по ПВУ, включително свързани с реформата на Антикорупционната комисия. За да бъде изпълнено изискването, до края на август трябва да бъдат избрани комисари, както и да бъдат осигурени бюджет и сграда за институцията.
Най-сериозният риск за петото плащане е свързан с реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Тя предвижда изваждането на ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ от структурата на холдинга. Според Пеканов отказът от тази промяна може да постави под риск около 1 млрд. евро по Териториалните планове за справедлив преход и още около 400 млн. евро по ПВУ.
По думите му максималната загуба при неизпълнение на отделна реформа може да достигне 437 млн. евро. Той обаче смята, че част от изискванията на Европейската комисия може да отпаднат след преговори.
Пеканов обясни, че се водят разговори с ЕК за предоставяне на държавна помощ за въглищния регион „Марица изток“, която да бъде използвана за рекултивация на терени. Според него около 500 млн. евро от Фонда за справедлив преход могат да бъдат насочени към региона – за възстановяване на земи, индустриални зони и привличане на нови инвеститори.
Той уточни, че средствата няма как директно да бъдат предоставени на ТЕЦ „Марица изток 2“ или „Мини Марица-изток“, но се обсъжда вариант дружествата да участват като подизпълнители. Част от производствения капацитет вероятно ще бъде запазен като студен резерв.
Пеканов каза още, че България се надява цената на въглеродните емисии да не продължи да се увеличава, тъй като редица държави вече са изразили подобна позиция.
По ПВУ остават неприети още три законопроекта – свързани с колективните инвестиционни схеми и обществените поръчки, възобновяемите енергийни източници и Закона за държавния служител.
Според Пеканов по-важно е България да получи средствата от Брюксел, отколкото дали всички плащания към изпълнителите на проектите ще бъдат направени до края на август. Той обаче призна, че държавните плащания към момента изостават – изплатени са едва около 48% от средствата.
Пеканов прогнозира, че Европейската комисия ще продължи да прилага модела „пари срещу реформи“ и в следващия програмен период, но според него механизмът трябва да стане по-прозрачен. Той очаква по-голям акцент върху конкурентоспособността, развитието на индустрията и намаляването на административната тежест.
