За първи път в България успешно е отгледана дъгова пъстърва в морска среда. Пилотният проект е реализиран край Каварна от учени от Тракийския университет, мидена ферма и Генералната комисия по рибарство към Европейския съюз. Още по-необичайно е, че сладководната риба съжителства успешно с черноморски миди в общо съоръжение, съобщи Нова тв.
Идеята за подобен тип аквакултура е на предприемача Веселин Прокопиев, който работи по нея от десетилетия. „35 години от живота ми! Идеята е първо да отглеждаме миди, обаче в самото съоръжение замисълът беше да можем да отглеждаме и пъстърви. Не само пъстърви, а и всякакъв вид аквакултура, която може да издържа на морска вода. И това нещо се получи!“, каза той.
Първоначално специалистите били скептични към възможността сладководен вид да се адаптира към морска среда. „Проучвайки опита и възможностите, стигнах до идеята, че трябва да експериментираме – нещата, които се смятаха за невъзможни, да доказваме, че са възможни“, обясни доц. Галин Николов от Тракийския университет. По думите му първото доказателство е, че сладководна риба може да се отглежда в Черно море.
Черно море се оказва по-слабо солено от очакваното, което подпомага процеса. „Бяхме подготвени за 18 промила соленост. Когато докарахме рибата и измерихме водата, се оказа 20 промила. Една безсънна нощ, в която очаквахме дали ще оцелеят“, разказа Николов.
Зарибителният материал е доставен от Самоков. Рибите са били постепенно адаптирани към солеността по време на транспорт и след пристигането.
Резултатите изненадват учените .„Растежът на пъстървата е над шест пъти по-бърз, отколкото в стандартни сладководни технологии“, посочи доц. Николов.
„За 5 месеца и 20 дни рибите пораснаха от 80–120 грама до 900 грама – 1,2 килограма. Просто това е уникално!“, допълни Прокопиев.
Според екипа храненето на рибата не се различава от стандартните практики в сладководните ферми и не се използват изкуствени добавки. „Няма нищо изкуствено. Не сме използвали хормони, антибиотици. Рибата е екологична и чиста“, каза доц. Николов.
По думите му резултатите показват, че Черно море има потенциал за развитие на подобни устойчиви аквакултури.
Проектът вече намира приложение и в местни ресторанти в района на нос Калиакра, където се предлагат морски продукти директно от фермата.
Екипът планира разширяване на експеримента с нови видове и затворен производствен цикъл.„Ще продължим с кафяво водорасло, стриди, ципура и лаврак“, каза доц. Николов.
