КНСБ подкрепя част от мерките, заложени в проекта на държавния бюджет за 2026 г., но има и сериозни резерви към финансовата рамка. Това заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов след представянето на проекта от Министерството на финансите, цитиран от dariknews.bg. По думите му окончателното становище на КНСБ ще бъде изготвено преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
„Доволни сме, че вдигат максималния осигурителен доход, макар че можеше още. В момента той не следва увеличението на средния осигурителен доход и липсва смелост в тази посока“, каза Костов.
От КНСБ настояват още при подготовката на Бюджет 2027 да започне дебат за промени в данъчната система, включително увеличение на данъка върху дивидента и данък печалба.
„Европейската комисия посочи, че българската данъчна система е регресивна и несправедлива. Хората с ниски и средни доходи понасят по-голяма данъчно-осигурителна тежест като дял от доходите си в сравнение с най-богатите и предприемачите. Чистачката на минимална заплата плаща повече данъци и осигуровки като процент от заплатата си от предприемач с 20 000 евро заплата. Имаме много работа по това да изгладим социалните дисбаланси в България“, заяви Костов.
Според синдиката в бюджета са заложени прекалено оптимистични разходи за капиталови инвестиции.
„Над 9 млрд. евро капиталова програма. Кое им дава основание да смятат, че ще изпълнят само за 5 месеца, при положение че миналата година направиха не повече от 5.8 млрд. Дори да се сложат общинските проект и ПВУ, пак не излиза. Да не говорим, че има ръст на издръжката в 1.5 млрд., което е 36%, при положение, че не се е променило много потреблението и консумацията на отделните министерства“, каза икономистът и допълни „за съжаление, хората, които работят, пострадаха, и с този бюджет няма ръст на тяхната покупателна способност, да не кажа, че тя и ще намалее, тъй като инфлацията продължава да расте и до края на годината няма да остане на това ниво“.
Любослав Костов заяви, че синдикатът няма да приеме промени в действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата, преди да бъде договорен нов.
„Настояваме никой да не пипа чл. 244 от Кодекса на труда с дерогации, замразяване, промяна, преди да има алтернативен механизъм. Няма как да махнеш нещо, преди да си измислил с какво да го замениш“, подчерта той.
По думите му КНСБ е готова да участва в разговорите за нов модел, които правителството планира да започнат през август. „Според действащото законодателство минималната работна заплата трябва да достигне около 700 евро от 1 януари 2027 г. Всичко под този размер би означавало намаление спрямо действащата формула“, заяви Костов.
