Народното събрание прие окончателно на второ четене мащабни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Основният фокус на текстовете е драстичното ограничаване на правомощията на настоящия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто законово определен мандат вече е изтекъл.
Стоп за новите щатове и конкурси
С гласуваните промени депутатите наложиха пълна забрана за кадрови рокади от страна на съвет с изтекъл мандат. Органите на ВСС вече нямат право да разкриват нови щатни бройки, да откриват и провеждат конкурси за повишаване или преместване на магистрати. Единственото изключение, което законът допусна, е за назначаването на младши съдии, прокурори и следователи, както и при процедури по възстановяване на длъжност.
Въвежда се и засилен съдебен контрол. Всяко заинтересовано лице, както и министърът на правосъдието, ще могат да обжалват решенията на Пленума и колегиите на ВСС в 14-дневен срок. Делата ще се разглеждат на случаен принцип от тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС) или Върховния касационен съд (ВКС).
Остри дебати и обвинения в „обиране“ на реформата
Гласуването в зала премина в условията на тежки политически искри между управляващи и опозиция. От „Демократична България“ защитиха текстовете с аргумента, че се пресича възможността обществената квота да се превърне в партийна, като са съобразени мненията на професионалните общности.
В същото време от „Прогресивна България“ и „Продължаваме Промяната“ разкритикуваха крайния вариант на законопроекта. Според тях промените са били „изпразнени от съдържание“ по време на комисиите и не представляват реалната съдебна реформа, която обществото очаква. Опозицията в лицето на ГЕРБ и „Възраждане“ пък се противопостави на идеите неправителствени организации да имат роля в номинациите за съвета, заявявайки, че това е изключителен прерогатив на парламента.
Натиск от Министерството на правосъдието
Приемането на закона съвпадна с извънреден призив от служебния министър на правосъдието Николай Найденов. Той призова ВСС незабавно да преустанови провеждането на процедури за нови щатове броени часове преди окончателното обнародване на текстовете, определяйки тези действия като опит за заобикаляне на духа на закона.
След като и последният параграф бъде гласуван в залата, НС изготвя окончателния чист текст на закона.
Издаване на указ от Президента: Законът се изпраща на държавния глава, който трябва да подпише указ за неговото промулгиране (официално издаване). Президентът има право по Конституция да наложи и вето (да върне закона за ново обсъждане), ако открие противоконституционни текстове или несъвършенства.
Обнародване в Държавен вестник: След подписването на президентския указ, промените се публикуват в Държавен вестник.
Влизане в сила: Обикновено законите влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен ако в самия закон депутатите не са записали друга конкретна дата или отложено действие за определени разпоредби. [
