Проф. Стелиян Димитров – директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, коментира причините за наводненията у нас, ролята на природните и човешките фактори, както и необходимостта от по-добро използване на геопространствени данни при управлението на риска.
По думите му валежите са били основният отключващ фактор за кризисната ситуация: „Валежите разбира се са факторът, който е отключил тази кризисна ситуация. За тези валежи се знаеше сравнително отдавна“, каза той.
Димитров посочи, че в някои райони са измерени много високи количества дъжд: „Видяхме, че там има измерени количества на Черни връх - 140 литра, Килифарево - 125 литра, а на много места 80-90 литра. Това е страшно много вода“, заяви той.
Според него причините за наводненията са комплексни и зависят от географските условия: „Причините са комплексни. Общото е, че наводненията се случват там, където имаме подходящи географски условия да се случат тези явления“, обясни експертът.
Той допълни, че особеностите на релефа и урбанизацията значително увеличават риска: „Водосборът на Янтра практически представлява един заключен речен коридор в един много тесен пролом с много меандри, с много стеснения, което допълнително създава условия“, каза Димитров.
По думите му естествените заливни тераси са били застроени: „Тези тераси, както се случва нормално в природата, са взети от урбанизирани територии, буквално е строено на брега на реката“, посочи той.
Относно анализа на риска той заяви, че моделите за наводнения са били разработени отдавна: „Тези наводнения в случая са в така наречените райони със значителен потенциален риск от наводнения“, каза той.
Димитров припомни, че е участвал в изготвянето на първите карти за риска: „Аз бях част от екипа, който правеше първите карти на заплахата и риска от наводнения в България“, заяви той.
По думите му още тогава е било ясно, че в засегнатите райони съществува риск: „Още тогава сме представили модела, на базата на който се случват днешните бедствия“, посочи експертът.
Той подчерта, че данните съществуват от години, но проблемът е в тяхното използване: „Нещата са се знаели още преди 10–12 години. Знаеше се как ще протече тази ситуация“, каза Димитров.
Относно прилагането на научните данни той заяви, че проблемът е в интерпретацията им: „Не е просто да имаме данните, а трябва тези данни правилно да ги интерпретираме и да ги използваме във всички дейности, свързани с планирането и управлението на територията“, обясни той.
