"Автоматизмът при увеличаването на заплатите е проблем, защото заплащането в обществения сектор става все по-високо, а в частния работодателите са принудени също да ги вдигат, за да ги догонят". Това заяви в ефира на Нова телевизия бившият зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов, цитиран от novini.bg.
"Ръстът за април месец вече е от порядъка на 30%, тъй като тогава бяха изплатени заплати, които не бяха актуализирани от началото на годината. Никой не може да каже, че това е просто преиндексиране на доходите. Всъщност механизмът е обратният - огромното потребление в момента помпа покачването на цените", обясни Дацов.
По думите му цените растат заради увеличеното потребление и заради липсата на антиинфлационна политика.
Според изпълнителния директор на КРИБ Боян Митракиев цените, откакто свят светува, са функция от отношението между паричната маса в икономиката и произведените стоки и услуги.
"Една чаша, колкото и да струва, ако нямаме пари да я купим, няма сделка. Проблемът при нас е, че паричното предлагане, а именно парите в икономиката, се увеличава с близо 20%, а произведените стоки и услуги намаляват с близо 10%. И това идва, за съжаление, от публичния сектор, който не произвежда кой знае какво", подчерта той.
И обясни, че в обществения сектор се наливат заеми, взети отвън, а в него работят 660 хиляди души в България, което е много над средното за ОИСР.
"Оттам идва тази вълна от парична маса и потребление, което вдига цените. Както много пъти предупредихме, в малка отворена икономика това потребление се излива навън - към заводите в Турция, Китай и Италия. Само че нашите цени се вдигат, нашите заводи не работят, а ние с тези заеми всъщност захранваме чуждите икономики", подчерта Митракиев.
И предупреди, че ако това продължава, сме застрашени от румънския сценарии - стагфлация.
Дацов обясни, че това, което правим, е много глупаво - ще ударим икономическия растеж.
"Икономиката винаги е въпрос на баланс, а този баланс отдавна е нарушен. Вместо да имаме дългосрочен растеж, който увеличава потенциала на икономиката, ние правим точно обратното - и то с аргумента, че „се грижим за хората“, категоричен е той.
