Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% може да повиши потребителските цени в България с между 0,53% и 0,89%. При по-силен ценови шок от 30% общото поскъпване за домакинствата достига между 1,6% и 2,7%, показва икономически анализ на Любомир Дацов.
Изследването е изготвено по ценовия модел „разходи–продукция“ и използва таблиците „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за периода 2018–2022 година, при базова 2022 година.
Горивата увеличават прекия удар върху домакинствата
В анализа са разгледани два сценария. При сценарий А поскъпват само суровият нефт и природният газ, докато цените на горивата се определят от производствените разходи на рафинерията. При сценарий B с 10% нарастват и цените на рафинираните нефтопродукти от местно производство и внос.
При втория сценарий прекият ефект върху разходите за горива и газ достига 0,42%, докато при първия е 0,12%. Косвеното поскъпване на останалите стоки и услуги добавя между 0,40% и 0,47% заради по-високите разходи за транспорт, производство на храни и строителни материали.
Потребителските цени се повишават с 0,53% при сценарий А и с 0,89% при сценарий B. За сравнение, цените на инвестициите нарастват съответно с 0,28% и 0,34%, а правителственото потребление – с между 0,20% и 0,30%. Цените на производител се увеличават с между 0,64% и 0,81%, докато експортните цени скачат с между 1,12% и 1,48%.
Циментът, химията и транспортът са най-засегнати
Най-силен ефект се отчита в производството на цимент, стъкло и други неметални минерални продукти, както и в химическата промишленост. При 10% поскъпване на петрола и газа цените в тези отрасли нарастват с 3,1%.
Сухопътният транспорт поскъпва с 2,7%, а водният и въздушният транспорт – с около 1,9%. Електрическата и топлинната енергия се увеличават с приблизително 1,7%. При водоснабдяването и добива на въглища общото поскъпване надхвърля 1,2%, въпреки че прекият ефект от суровината е под 0,3%.
Хранителните продукти поскъпват с между 0,7% и 0,8%, като увеличението е формирано основно по косвен път чрез транспорта, енергията и производствените разходи.
Моделът има ограничения
Разчетите обхващат 85 продуктови групи. В тях суровият нефт и природният газ са обединени в една статистическа позиция, затова ефектът би бил по-слаб, ако поскъпне само петролът, но не и природният газ.
Моделът измерва първичния ценови удар при пълно прехвърляне на разходите и непроменени печалби на фирмите. Той не включва вторични инфлационни ефекти като увеличаване на заплатите, промяна на инфлационните очаквания или замяна на суровини. При изчисленията цените на останалите вносни стоки са приети за непроменени, което може леко да подцени реалния инфлационен ефект.
